Призиви за убийство на свещеници: всички аспекти на казаното
В Одеса на концерт пред многобройна публика се чуха призиви за убийство на свещеници от УПЦ. Нека се опитаме да разберем истинския смисъл на случващото се.
В мрежата е публикувано видео, как по време на концерт в Одеса вокалистът на украинската рокгрупа "Hatespeech" Дмитрий Однороженко призовава да се убиват свещениците на УПЦ. В оригинал е използвана дума на майчин език, която съвсем допуска такъв превод: "да се убият". Това в никакъв случай не е единственият случай на проява на крайна омраза към Църквата. Можем да си припомним как през 2022 г. артистите от студио "Квартал 95" открито се подиграваха с православната вяра и призоваваха към насилие над свещениците. Могат да се припомнят и подобни изказвания на бившия президент П. Порошенко и на много други политици. Всички тези политически и обществени фигури разпалиха огъня на омразата в украинското общество към милиони украински граждани, вярващи от УПЦ, които страдат от войната, сражават се в редиците на ВСУ, напускат домовете си, седят в мазетата по време на обстрел, събират пари в помощ на нашите военни и бежанци и т.н. Това подстрекаване към омраза, призиви за репресии и убийства имат няколко измерения: духовно, морално-етично и социално-политическо. Разбира се, има и правно измерение, защото това, което Дмитрий Однороженко каза от сцената, е цялостно престъпление. Но това вече е на компетентните органи.
Духовният аспект
Дмитрий Однороженко призова да се убиват свещениците на УПЦ. Но може би това е от неразбиране, от факта, че той не знае какво прави? Може би го казва, защото не смята УПЦ за истинска Църква, а нейните пастири за истински Божии свещеници? Може би той е против УПЦ, но не и против Бога? Може би, но ето текста на една от неговите песни.
"До гуша му дойде на праведния гняв.
Вчера той беше човек – днес е озверял
Себе си осакатявал праведен гняв
Ако боговете са го позволили, ще убия всички богове".
Както виждаме, не само свещениците се призовава да убива този човек, но и Този, на когото те служат. Най-парадоксалното нещо е, че човек наистина може да убие Бога. Да го убие в себе си, в сърцето си. И в този случай той наистина заприличавва на звяр. И когато един човек казва, че е свиреп и готов да убие всички богове, логично е да отворим Апокалипсиса и да прочетем какво се казва за звяра.
"И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. <…> поклониха се и на звяра, казвайки: кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него? И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне." (Откр. 13:1-8).
Това ви напомня за нещо, нали?
Ако хората по-често отваряха Писанията и четяха какво пише в тях, вероятно нямаше да се асоциират толкова лесно със звяра. Въпреки това, кой знае?
Възможно е да убиеш Бога в себе си, възможно е да станеш свиреп, възможно е да призоваваш към убийството на Божиите свещеници и дори да го осъществиш на практика, но не е възможно да вършиш всичко това без последствия. Когато човек се отвърне от Бога и тръгне срещу Неговата Църква, той задейства някакви духовни механизми, чиято същност не можем да разберем напълно, но можем да прочетем за нея в Писанието, а също така да видим резултатите от действието на тези механизми.
Така апостол Павел пише на галатяните: "Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне..."
(Галатяни 6:7). Ако призоваваш към убийство, ако сееш омраза, какво ще пожънеш накрая? А за убийството Самият Христос е казал: "...всички, които хващат меч, ще загинат от меч..." (Матей 26, 52). Ако призоваваш злото върху друг човек, какво те кара да мислиш, че то няма да дойде и върху теб? Ако копаеш дупка за друг човек, какво те кара да мислиш, че ти самият няма да паднеш в нея? Ако се радваш на нещастието на друг човек, защо то да не дойде и при теб?
Преди няколко дни Ирина Фарион беше убита в Лвов. Това убийство е същото нарушение на Божията заповед: "Не убивай", както и всяко друго. Но нека си спомним нейните думи, когато в Киев убиваха Олес Бузина или когато изгаряха хора в Дома на профсъюзите в Одеса. Нима не виждаме със собствените си очи изпълнението на думите на апостола: "каквото посее човек, това и ще пожъне"? Или друг пример. Само преди ден се появи съобщение за смъртта на 18-годишния син на ръководителя на Лвовската ОВА Максим Козицки.
В доклада се казва, че онкологичното заболяване е било диагностицирано малко след постъпването му в университета, т.е. около септември 2023 г. А през април 2023 г. баща му публикува в интернет видео как екскаватор разрушава единствената в Лвов църква на УПЦ в чест на Свети равноапостолен княз Владимир и, естествено, това решение не би могло да бъде взето без неговото участие. Разбира се, не всеки, който е разрушил храма, убил е Бога в себе си или е призовал към разправа над Църквата, незабавно е наказан отгоре. Но не се ли превръщат подобни случаи в ярко напомняне, че не можем безнаказано да нарушаваме Божиите заповеди? Не ни ли призовава Бог към покаяние по този начин? Нима Бог не ни показва знаци свише с надеждата, че ще ги видим и ще престанем да бълваме зло и омраза? В края на краищата, точно това казва Той самият в Евангелието.
"В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете. Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете." (Лука 13: 1-5).
Духовните закони са неизменни и само искреното покаяние може да предотврати тяхното действие. Но нека се обърнем към други два аспекта.
Моралният и етичният аспект
Някой може да вярва, че разговорите за духовността са единствено "опиум за народа", че трагичните случаи, описани по-горе, са просто случайни съвпадения, а не проява на духовни закони. Но все пак има и морален компонент. И той се състои в това, че призивите за насилие и изобщо за незаконни действия често се възприемат от някои хора. Някой просто ще изкрещи на концерт, а някой ще го приеме като насока за действие. Например през декември 2022 г. беше пуснат скандален видеоклип, в който артистите от студио "95-ти квартал" призоваваха към физическо насилие над свещениците на УПЦ. Всичко това беше представено като невинно хумористично шоу, а след известно време артистите дори заявиха, че не са имали намерение да обиждат ничии религиозни чувства. Но няколко дни по-късно в църквата "Покров Богородичен" на УПЦ във Виница влезе мъж и преряза гърлото на свещеника Антоний Ковтонюк. Това е най-фрапиращият случай, но имаше и много други, когато хора, повлияни от изявленията на "Квартал 95" и други антицърковни агитатори, биеха свещеници и вярващи, оскверняваха и подпалваха църкви, организираха истински тормоз над енориашите на УПЦ. Тези, които призоваваха към омраза и насилие, които подстрекаваха към вражда, които моделираха от Църквата образ на враг, който трябва да бъде унищожен, носят морална отговорност за всичко това.
Някои казват, че ако от религията се премахне Бог, ще остане моралът, нравствените норми, които обществото трябва да спазва, просто за да оцелее, за да не се разпадне на парчета и да се самоунищожи. Много философи и учени, както вярващи, така и атеисти, признават, че така нареченият Декалог, десетте заповеди на Мойсей, са минимално необходимите условия за съществуването на човечеството. Това е като законите на физиката или на друга емпирична наука. Някога човечеството не е знаело, че съществува законът за всеобщото притегляне, но въпреки това той е действал. Ябълката не е паднала, защото Нютон е формулирал този закон, след като тя е паднала върху главата му. По същия начин човек не трябва да убива, да краде, да прелюбодейства и т.н. не защото Мойсей е донесъл съответните заповеди от планината. Това не трябва да се прави, защото в противен случай човечеството ще се изтреби или поне ще бъде дълбоко нещастно. Човек може да не вярва в закона на Нютон, но не може да скочи от голяма височина и да остане жив. Законът ще се прилага, независимо дали го знаем, или не. Човек може да не вярва в откровението на заповедите, но не може да ги наруши, без да се самоунищожи.
Какво ще бъде нашето украинско общество, ако то е призовано към убийства и разправа? Ще бъде ли щастливо, свободно, проспериращо? Ще живеят ли хората в такова общество с радост, ще реализират ли дадените им от Бога таланти? Ще се развиват ли културата, икономиката, социалната сфера? Не, и още веднъж – не! Цялата човешка история е доказала, че най-щастливите и успешни държави са тези, в които хората не убиват, не крадат, не унижават и съответно не призовават към всички тези неща. Това означава, че всички, които призовават към нарушаване на Божиите заповеди, желаят на Украина зло и нещастие.
Обществено-политически аспект
"...Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои" (Матей 12:25) – тази истина, изречена от Исус Христос, никога и от никого не е била опровергавана.
Дори по данни на украински официални лица, които никак не са благосклонни към УПЦ, около 6 милиона украински граждани представляват нейни енориаши. Това е огромен брой, особено ако вземем предвид, че цялото население на страната е по-малко от 30 милиона души, а според някои оценки – много по-малко. Държавата със своята съзнателна антицърковна политика обявява тези 6 милиона души всъщност за врагове на народа. Неблагонадеждни, непатриотични, нелоялни към украинската държава.
А различни артисти, обществени и политически дейци ги заклеймяват като хора от втора категория или дори призовават за тяхното унищожаване. По този начин те сеят раздор в украинското общество, разделят го по религиозен признак и изкуствено разпалват вътрешни конфликти между различните социални групи в Украйна. Допустима ли е подобна политика в условията на война?
Ако си припомним първите няколко месеца от началото на пълномащабното нахлуване на РФ в Украйна, ще видим, че много политици и високопоставени служители заявиха, че по време на война никога не трябва да се предприема преследване на най-голямото украинско вероизповедание, тъй като това критично ще отслаби страната ни пред лицето на врага и в крайна сметка може да доведе до военно поражение. Но не е минало много време и същите тези политици и държавни ръководители твърдят точно обратното. Срещу УПЦ се сипеха недоказани обвинения в предателство, колаборация, симпатизиране на врага и т.н. Задействаха се законодателни инициативи за забрана на Църквата. Появиха се призиви за убийства и насилие. И какво се промени? Митрополит Онуфрий и Синодът изказаха ли някаква друга позиция, освен призива да се защити суверенитетът и териториалната цялост на Украйна? Намериха ли складове с оръжие в манастирите и църквите? Свещениците в проповедите си започнаха ли да агитират за присъединяване към РФ? Нищо от това не е налице.
Ръководството на Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обявяват просто нищожни цифри за открити наказателни дела срещу свещеници на УПЦ. Общо около 60 граждани са били заподозрени, а около 20 от тях са били признати за виновни от съдилищата. Това е нищо в сравнение със стотиците, ако не и хилядите наказателни дела за държавна измяна срещу украински държавни служители, включително и тези от правоохранителните органи. Освен това е невъзможно да се прехвърли отговорността на отделни духовници, които наистина извършват незаконни действия, върху цялата Църква. Нашето законодателство не предвижда колективна отговорност за престъпления.
Обективно погледнато, няма основания за преследване на УПЦ, но тя е преследвана. Какво е това? Глупост, неразбиране, профанизация или умишлено отслабване на Украйна по време на войната? Общо взето, не е толкова важно защо се прави това. Главното е, че по този начин държавата и обществото ни се разклащат отвътре. Призиви за убийство на свещеници, разрушаване на църкви, поругаване на вярата, т.е. на най-святото нещо, което човек има – това работи за разцепване на страната. Това е настройване на милиони украински граждани едни срещу други. Това е съзнателно подхранване на вируса на омразата, който ще унищожи нашата държава и нашия народ отвътре. Точно както коронавирусът, засягаше белите дробове и не позволяваше на човека да диша, така и тази вражда и омраза, към която призовават различни певци, комици, политици и други антипатизиращи на УПЦ, няма да позволи на народа ни да диша свободно, да спечели войната, да възстанови страната и да направи хората ѝ щастливи.
Да обобщим
Баналната истина: патриот на Украйна е този, който иска тя да бъде свободна, щастлива, богата, всеки човек да се чувства в нея свободен, защитен и равен на другите хора. И не само желае, но и прави всичко, за да стане това. И обратно, враг на Украйна е този, който сее раздор и омраза в нея, който настройва едни нейни граждани срещу други, призовава да се убива, създава атмосфера на страх за собствения си живот, несигурност в бъдещето, който разделя гражданите на Украйна на хора от първа и втора класа. Такива хора обричат страната ни на поражение, мизерия и нищета. Но това зло може да бъде победено само от доброто. "И Аз ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат, правете добро на тези, които ви мразят, и се молете за тези, които ви злословят и преследват..." (Матей 5, 44). Ако всички 6 милиона верни чеда на УПЦ ще се молят за Дмитрий Однороженко, ще възкръсне ли Бог в душата му, как мислите?
