Пример за една малка манипулация от ровенския „йерарх“ на ПЦУ
В годишнината от Събора на УПЦ в Феофания един «митрополит» на ПЦУ публикува Обръщение към вярващите на УПЦ. Разглеждаме го подробно от гледна точка на манипулативните технологии.
```html
27 май 2025 г., когато във Феофания се събра целият епископат на УПЦ, за да отбележи молитвено третата годишнина от историческия Събор на УПЦ във Феофания, «митрополитът» Ровенски и Острожски на ПЦУ Иларион Процик публикува Обращение към вярващите на УПЦ в Ровенщина.
Започва така: «Христос Воскресе! В дните, когато все още се разнася пасхалната радост, а Христовата Църква прославя силата на Живота, победила смъртта, аз с любов и болка се обръщам към вас, скъпи братя и сестри — към тези, които все още по различни причини остават в юрисдикцията на московския патриархат».
И ето вече първата манипулация, която в психологията се нарича: «Газлайтинг» (Gaslighting). Този термин произлиза от пиесата от 1938 г. «Gas Light», по която през 1944 г. е заснет филмът «Gaslight». По сюжета съпругът манипулира съпругата, карайки я да мисли, че полудява. Тази форма на манипулация се състои в това, че чрез систематично изкривяване на фактите може да се постигне, че вашият визави ще се съмнява в собствената си памет, възприятие на фактите или дори разсъдък. При това, трябва така да се постави въпросът, че изкривените лъжливи факти да се представят в изобилие и безапелационно като нещо само по себе си разбиращо се.
Ето и г-н Процик представя твърдението, че вярващите на УПЦ остават «в юрисдикцията на московския патриархат», въпреки че това е абсолютна лъжа. Но той оперира с тази лъжа така, сякаш това е истина, при това на всички известна. Но по-нататък – повече.
«Изминаха вече три години от събора във Феофания, който декларираше уж «отделяне» на УПЦ от Москва. Но донесе ли това истинска свобода? Наистина ли промени духовната същност? Не. Вместо истинска независимост – неопределеност. Вместо единство с пълнотата на световното Православие – канонична изолация. Вместо братско единство на украинското православие нови разделения. Вместо ясно осъждане на агресията на Русия – мълчаливо одобрение, прикрито с красиви думи», – пише Процик.
Тук, разбира се, лъжа върху лъжа.
Първо, отделянето не беше «уж». От Устава на УПЦ бяха изключени всякакви споменавания за административни връзки с РПЦ. Недоброжелателите на УПЦ не могат да приведат нито един пример за тези три години, че УПЦ по някакъв начин е взаимодействала с РПЦ. Второ, никаква «канонична изолация» на УПЦ няма и в помине. Абсолютно всички Поместни Църкви, дори тези 4 от 15, които влязоха в общение с ПЦУ, признават благодатността на духовенството и епископата на УПЦ. А тези, които не признаха ПЦУ, продължават както преди да признават цялата йерархична структура на УПЦ, провеждат съвместни богослужения, извършват визити и други комуникации.
Трето, никакви «нови разделения» няма и в помине. След като през 1920 г. в разкол отиде група свещеници (не епископи!) и миряни, нарекли се Украинска автокефална православна църква, а през 1992 г. в разкол отиде бившият митрополит Филарет Денисенко, никакви нови разделения не е имало. Това, че тези две разколнически групи се обединиха помежду си през 2019 г. и започнаха да се наричат «ПЦУ», нищо не променя.
Четвърто, «ясното осъждане на агресията на Русия» съществува и е фиксирано в цял ред официални документи, приети от свещенноначалието на УПЦ, да не говорим за изявленията на нашите йерарси и свещеници. Първото такова изявление прозвуча от устата на Блаженнейшия Митрополит Онуфрий буквално няколко часа след началото на руската агресия.
При това «ясното осъждане на агресията на Русия» от страна на УПЦ се проявява не само на думи, но и в дела. УПЦ повече от всички други религиозни организации в Украйна изпрати на фронта медикаменти, автомобили, средства за индивидуална защита и всичко останало. УПЦ благославя своите вярващи да влизат в редовете на ВСУ и да защитават своята страна, тя помага на ранените и извършва опела на загиналите. У много епископи и свещеници синовете и близките роднини воюват в редовете на ВСУ, а някои от тях вече са отдали живота си за Украйна.
Но на господин Процик това всичко му е безразлично, защото неговата задача не е да установи реалното положение на нещата, а чрез газлайтинг да накара своята аудитория да вярва на лъжата и да я приема за истина, при това уж самоочевидна, а затова не изискваща доказателства. Но да продължим нататък.
«Днес, когато на нашата земя се води война, когато загиват защитници, когато майки погребват синове, а свещеници — извършват опела на деца, не може да има «наполовина истина» и «наполовина свобода». Защото наполовина свободен – значи все още в плен. Наполовина свой – значи още чужд», – продължава Процик.
А тук към газлайтинга се добавят още две технологии за манипулиране на съзнанието: «Игра в жертва» (Playing the Victim) и «Виноватизация» (Guilt-Tripping).
Игра в жертва – това е манипулация, при която човек изобразява жертва себе си или обществена група, към която принадлежи, за да накара своя опонент да извърши необходимото действие. Наистина, сега се води война, загиват воини и мирни жители. Но не е ли паството на УПЦ също жертва на руската агресия като останалите граждани на Украйна? Защо те трябва да се присъединяват към ПЦУ на основание, че се води война?
