Патриарх Вартоломей призовава към „свещено единство“ с Аллах и Брахма?
В своето изказване пред Световния съвет на религиите главата на Фанар очерта проблемите на човечеството и методите за тяхното решаване. Като за «глава на Православието», много необичайно.
На 29 юли 2025 г. в Истанбул се състоя среща на Световния съвет на религиите за мир, на която патриарх Вартоломей изнесе програмна реч: «Противоречия и предпоставки за междурелигиозен диалог».
Докладът е написан на много сложен език с множество философски формулировки. Създава се впечатление, че това е направено специално, за да предизвика у слушателите ефект, описан с известното студентско изразяване: «неразбираемо, но страхотно». Пространни разсъждения, сложни словосъчетания, и всичко това е много далеч от Евангелието и християнството като цяло. И ето, внезапно, в самия край, няколко думи за Христос. Правилни думи, но напълно недостатъчни, за да изразят християнското разбиране за световните проблеми и пътищата за тяхното решение. Субективно впечатление: абзацът, в който се споменава Господ наш Иисус Христос, е вмъкнат просто защото без него целият доклад би звучал съвсем неестествено в устата на човек, наричащ себе си «Вселенски Патриарх».
И още един момент. В началото на своя доклад патриарх Вартоломей напомни за историческата мисия на Константинополската Патриаршия в света: «В този Град, чиито камъни все още пазят отзвуците на вековете, когато ойкумената се определяше не като географско пространство, а като духовен хоризонт, и където Вселенската Константинополска Патриаршия продължава да свидетелства за вселенското призвание на Православието». Към този момент ще се върнем по-късно.
Кратка справка
Организацията «Религии за мир» (Religions for Peace) — това е най-голямата международна организация, обединяваща представители на всички световни религии за постигане на мир, социална справедливост и защита на правата на човека. Основана е през 1970 г., а централата се намира в Ню Йорк. Организацията работи в повече от 90 страни и има консултативен статут при ООН. Основното направление на дейността — междурелигиозно сътрудничество за решаване на глобални проблеми. «Религии за мир» провежда различни форуми и диалози между представители на различни религии, участва в миротворчески мисии в зони на конфликти, оказва хуманитарна помощ на бежанци (доставка на продукти, медикаменти и други), защитава правата на религиозни малцинства, популяризира екологичната програма, провежда международни лагери и тренинги за млади вярващи от различни религии, бори се с домашното насилие и т.н.
Тоест, аудиторията на Патриарх Вартоломей беше доста разнообразна в религиозен план. Вероятно това е и причината той да изрази идеи, които излизат далеч извън рамките на християнството. Това ни се струва недопустимо, още повече че много от неговите предшественици до края се бориха за чистотата на вярата и утвърждаваха изключителната истинност на християнството.
В какво е проблемът?
Главният проблем на човечеството патриарх Вартоломей вижда в господството на материализма в съзнанието на съвременния човек. Цитат: «Диагнозата, формулирана в контекста на инициативата "Религии за мир", признава като фундаментален проблем господстващото, обикновено непризнавано светоглед. Той се отнася до преобладаващия материализъм, носещ характер на редукционистко опростяване, начин на виждане на реалността, който свежда човешкото процъфтяване до неговото материално измерение, систематично изключвайки всякакви препратки към Свещеното». Заумно, нали? В превод на общодостъпен език това означава, че проблемът на човечеството е в това, че то е потънало в материалното и е забравило за духовното.
С това би могло да се съгласим, ако Патриарх Вартоломей беше противопоставил стремежа към материалното на стремежа към Бога, а не просто към абстрактното «свещено». Защото знаем, че в духовната сфера има не само Бог, но и различни духове, зли и добри, ангели и демони. Смесването им в едно «свещено» е недопустимо. А Патриарх Вартоломей, за съжаление, прави именно това, както ще се види от по-нататъшния анализ на неговия доклад.
Следствието от господството на материалния светоглед, според главата на Фанар, е… Не, не греховността на човека, не отстъплението от Бога. И не основните страсти, описани в Евангелието: сребролюбие, славолюбие и сластолюбие. Цитат: «Следствието от такъв светоглед не е просто философско, то е дълбоко екзистенциално и социално. Изкривяването на понятието за човешка пълнота допринася за изолация, експлоатация и разрушаване на околната среда».
Тоест вследствие на това, че човек предпочита материалното пред абстрактното «свещено», се случва следното:
- индивидуализация, обособяване на човека от обществото, и вероятно произтичащият от това егоизъм;
- експлоатация на човека от човека;
- разрушаване на околната среда.
Всичко изглежда правилно. Но подобно нещо би могъл да изрази някой последовател на марксизма или други подобни теории, но не и предстоятел на Църквата. Защото Евангелието говори съвсем за друго.
От своя страна, всичко това, според Патриарха, води до още две проблеми. Цитат: «Кризата на съвременността – това не е абстрактно философско състояние. Това е осезаема реалност, която се въплъщава в две, изглежда несвързани помежду си, но дълбоко взаимосвързани явления, преследващи световната общност: непосилното бреме на световния дълг и неконтролируемото възникване на изкуствения интелект».
