Папа Франциск: какъв беше той
Почина папа Франциск. Оценката на неговата дейност може да даде само Бог и историята. Нека си припомним основните черти на неговия понтификат, най-важните за нас.
В Светъл понеделник, 21 април 2025 година почина папа римски Франциск. Смъртта на всеки човек, а особено на човек, който е оказал влияние върху съдбите на милиони други хора – е повод да се откъснем от въртележката на житейските грижи и да се замислим за вечността, благоговейно да се учудим на тайната на смъртта и да пожелаем Божия милост на новопреставления.
Папа Франциск, а преди понтификата, Хорхе Марио Бергольо – аржентинец с италиански произход. Той е роден в Буенос Айрес през 1936 г., там завършва семинария и колежа на Свети Йосиф. На 22 години влиза в ордена на йезуитите. Занимава се с преподавателска работа в различни католически учебни заведения. През 1992 г. става викарен епископ на Буенос Айрес, а през 1998 г. – управляващ. През 2001 г. Бергольо получава сан кардинал и е назначен на редица длъжности в различни ватикански комисии и конгрегации. През 2005 г. след смъртта на папа Йоан Павел II се смята за един от основните кандидати за папския престол. Но тогава папа става Йозеф Алоиз Ратцингер, взел името Бенедикт XVI. Ратцингер се оттегли от престола през 2013 г. и този път Бергольо стана папа.
От самото начало на своя понтификат папа изненада всички с такава несвойствена за папите скромност и очевидна простота. Той отказа луксозните апартаменти в Апостолския дворец и избра да живее в проста стая в дома на Света Марта. Той сам плащаше за хотела по време на пътуванията си и носеше проста бяла сутана без червен кадифе и златни украшения. Той се придвижваше с скромен автомобил, а преди понтификата изобщо пътуваше с автобус. Това беше искрено и това впечатляваше. Милиони хора видяха в него почти идеал на християнски пастир.
Папа Франциск често говореше за социална справедливост и смяташе, че католическата църква трябва да бъде по-включена в решаването на социални проблеми. Той многократно критикуваше „диктатурата на икономиката“ и култа към потреблението. Изразяваше съчувствие към бедните, мигрантите, бездомните и т.н. През 2015 г. той миеше краката на затворниците в италианските затвори, а година по-късно – на мигрантите. А през 2019 г. целуваше краката на лидерите на Южния Судан.
Въпреки това, за Украйна и за православните вярващи, според нас, най-важни са следните четири черти на църковната политика на папа Франциск.
Екуменизъм
Папа Франциск от първите години на понтификата направи екуменизма (в най-широката му форма) един от приоритетите на своята политика. Най-ярко и последователно това се проявяваше във взаимоотношенията с Православната църква, и особено с Константинополския патриархат.
Съществуват немалко снимки, на които папата и патриарх Варфоломей са запечатани по време на съвместна молитва (което е строго забранено от каноните). Единството с Константинополския патриархат беше мечта на папа Франциск, както и на патриарх Варфоломей. Той многократно е изразявал стремежа си към това и е отбелязвал, че целта на Ватикана – е „пълно единство“, основано на признаването и уважението на различни харизми и традиции. Ето само някои от изказванията на понтифика по тази тема:
· „Когато църквите станат напълно единни във вярата и любовта, формата, в която Римският епископ ще осъществява своето евхаристично служение в църквата на вселенско ниво, трябва да бъде резултат от неразривна връзка между първенството и синодалността“;
· „Единството – е хармония в разнообразието на даровете, дадени от Духа“;
· „Вървейки заедно, работейки заедно и молейки се заедно, ние подготвяме себе си за получаване от Бога на дара на единството, който, като плод на Светия Дух, ще бъде общение и хармония в законното разнообразие“;
· „Единството не се постига, оставайки на място, а чрез движение напред с нова енергия, която Духът, започвайки от деня на Петдесетница, вдъхновява на учениците“.
През 2016 г. папа Франциск стана първият понтифик, който се срещна с Московския патриарх. В резултат на тази среща беше подписана Хаванската декларация, изготвена в екуменичен дух.
Но екуменизмът на Бергольо се простираше далеч извън Православието и християнството изобщо. Той развиваше диалог с мюсюлмани и евреи, посещаваше джамии, синагоги и се молеше с представители на други религии. Най-яркото в това отношение събитие беше молебен на езическия идол „пачамама“, проведен във Ватикана в присъствието на папа Франциск и перуанска жрица през 2018 г.
Във Ватикана това действие нарекоха „катехизация“ на езическото божество.
Либерална програма
Папа Франциск от самото начало на своя понтификат провежда последователна политика на либерализация. Това се прави под лозунг, който може да бъде формулиран така: по-малко догматика и формализъм, повече милосърдие и социална справедливост.
„Църквата – не е съдилище, а полева болница, призвана да помага на хората, а не да ги отблъсква“ – тази мисъл многократно звучеше в изказванията на Бергольо в различни интерпретации. Папата прокарваше либерална програма не само в църковната среда, но и в политиката, икономиката, социалната сфера. Той често говореше за екологията, остро критикуваше капитализма, експлоатацията на хора. Особено ярко либерализмът на Франциск се проявяваше в въпроса за миграцията. Той призоваваше да се приемат колкото се може повече мигранти, независимо от това дали миграцията е легална или не, и от това колко нараства престъпността в Европа в резултат на това. Ето някол
