Каква ще бъде Албанската Църква с новия Предстоятел?
Починалият Албански Архиепископ Анастасий беше архиерей, уважаван и обичан в целия православен свят. Кой е неговият приемник?
На 16 март 2025 г., през втората седмица на Великия пост, в Синодалния център на Албанската Православна Църква в Тирана се проведоха избори за нов Архиепископ.
В резултат на гласуването Предстоятел на Албанската Православна Църква стана сега вече бившият Корчински митрополит Йоан (Пелюши). Нашият сайт отдели доста голямо внимание на това събитие. А причината за това внимание е, че ние, православните вярващи в Украйна, сме обезпокоени от това каква позиция ще заеме главата на Албанската Църква по така наречения въпрос за ПЦУ. Затова нека се опитаме да се вгледаме в личността на митрополит Йоан Корчински и да разберем какъв курс ще избере той за Албанската Църква в близко бъдеще.
Исторически контекст на изборите
Преди да се опитаме да отговорим на въпроса какъв курс ще избере владика Йоан, нека си припомним историческия контекст, в който той ще трябва да осъществява своето служение. Нека кажем няколко думи и за значението на покойния Архиепископ Анастасий – както за Църквата, така и за албанския народ като цяло.
Албания е предимно ислямска държава. Но по време на панихидата на предстоятеля на Албанската Православна Църква парламентът на тази държава от уважение към личността на починалия отложи заседанията си, а на погребението присъстваха представители на висшето ръководство на държавата. Да припомним, че архиепископ Анастасий е грък по произход. В албанската преса обаче могат да се намерят думи, според които той „не е донесъл Гърция в Албания, а е донесъл Албания в Гърция“. Какво значи това?
Факт е, че албанци и гърци, които са живели рамо до рамо от векове, тълкуват по различен начин някои исторически събития, поради което има известни разногласия и напрежение в отношенията между тях. Трябва да се отбележи, че за гърците православието винаги е било най-важната част от националната им идентичност. Не си грък, ако не си православен – подобни твърдения често могат да бъдат срещани в Гърция. На свой ред, за албанците религията, въпреки че играе важна роля, се възприема малко по-различно. В крайна сметка и мюсюлмани, и християни живеят заедно в страната. И най-важното е, че православната общност в Албания почти винаги се е стремила да формира собствена църковна идентичност и независимост от външно влияние. Такива процеси са много неприятни за гърците, в чиито очи автокефалията на Албанската църква няма особено основание, тъй като Албания от много време се е намирала под влиянието на Константинополската Патриаршия..
Но дори и вътре в държавата „църковният въпрос“ остава много остър. От една страна, в южните райони на Албания живее гръцкото малцинство, което традиционно принадлежи към гръцката православна общност и поддържа тесни връзки с Гърция (много албанци говорят гръцки, въпреки че са родени на територията на Албания). От друга страна, представители на държавата и политици постоянно подчертават необходимостта от запазване на пълната независимост на Албанската Църква, което в техните очи е неразделна част от националната идентичност. В този контекст всякакви връзки с Константинополската Патриаршия често се възприемат като опит да се окаже влияние върху вътрешните работи на Албанската Църква. Това предизвиква остра реакция на управляващите и създава проблеми за духовенството и вярващите.
В същото време значителна част от албанците високо ценят елементи от гръцката култура – музика, литература и изкуство. Гръцкото културно наследство се възприема като част от общото културно наследство на Балканите.
Освен това в Албания има доста хора, които вярват, че тесните връзки с гръцките Църкви (Еладска и Константинополска) не носят нищо лошо и могат само да укрепят духовния живот. Но има и противоположна гледна точка, според която подобни връзки, и особено интеграцията на гръцките традиции, език и култура, биха могли да подкопаят независимостта на Албанската Православна Църква и да повлияят негативно върху националната идентичност.
Това състояние на нещата доведе до там, че албанските йерарси успяха да намерят разумен баланс, при който, от една страна, присътства уважение към гръцката култура и духовност, а от друга - желанието да запазят автокефалността и своята уникалност. И този баланс е заслуга на покойния Архиепископ Анастасий. Той успя да изгради църковния живот по такъв начин, че поддържайки много тесни връзки с гръцките Църкви (достатъчно е да се каже, че той никога не е крил приятелството си с патриарх Вартоломей и не е премълчавал гръцкия си произход), Албанската Църква запази свобода от външно влияние. Покойният Предстоятел последователно е защитавал необходимостта от равноправен диалог, при който всяка страна зачита суверенитета на другата и не се опитва да налага своето виждане за ситуацията.
Това състояние на нещата беше особено ясно отразено „в украинския въпрос“, тоест в проблема с ПЦУ.
Нека само накратко да припомним, че архиепископ Анастасий стана един от най-непримиримите и последователни критици на създаването на ПЦУ в Православния свят. Той настояваше да бъде свикан Всеправославен събор по този въпрос и многократно изразяваше подкрепа за преследваната УПЦ.
Освен това Синодът на Албанската Църква изложи най-разумните възражения относно възможността за признаване каноничността на хиротонии и легализирането на украинските разколници, а също така многократно се изказваше в подкрепа на УПЦ. Нито приятелството с Патриарх Вартоломей, нито уважителното отношение към гръцките Църкви, признали ПЦУ, нито гръцкият произход на самия Архиепископ Анастасий оказаха влияние върху тази позиция. Още повече, тези фактори не трябва да оказват влияние върху позицията на митрополит Йоан Корчински.
Биография
Новоизбраният Архиепископ Йоан, по-рано митрополит Корчински, е роден на 2 януари 1956 г. в Тирана. От ранна младост, в период на жестоки религиозни гонения, той е бил тайно кръстен от свещеник – един от първите, присъединили се към нелегалната Църква в условията на тотален атеизъм и държавно преследване. Между 1979 и 1990 г. Йоан е работил в психиатрична болница в Тирана, а през 1990 г. решава да замине за САЩ, за да получи теологично образование. Владика завършва с отличие училището Holy Cross School в Бостън, като получава магистърска степен по богословски науки през 1993 г. Още през 1992 г., воден от желанието да допринесе за възстановяването на разрушения църковен живот в Албания, той установява контакт с Архиепископ Анастасий и решава да се върне в родината си. През септември същата година Йоан се завръща в Албания, където започва преподавателска дейност в Богословската академия на Автокефалната Православна Църква на Албания.
На 27 февруари 1994 г.той е бил ръкоположен за дякон, а на 4 декември същата година - за свещеник. През 1995 г. отново заминава за САЩ, за да продължи обучението си, а през 1996 г. е възведен в архимандритски сан. За високите си постижения през академичния сезон 1995-1996 г. той е включен в The National Dean's List – списък, който включва имената на най-добрите студенти от всички университети в Съединените Американски Щати. След завръщането в Албания, той става декан на Духовната академия, където работи до 1998 г., след което е избран за Корчински митрополит.
От 1998 г. Йоан продължава службата си като митрополит, като съчетава пастирската дейност с преподаване, преводаческа дейност и научни изследвания. Той подготви текста на "Догматика", първото богословско издание на албански език, преведе много трудове на отците на Църквата и изигра важна роля за формирането на унифицирана философско-религиозна терминология в албанската богословска литература. Освен родния си албански език, той владее свободно английски, френски, италиански, гръцки, латински и иврит.
През 2000 г. той основава периодичното издание Tempulli, което бързо се установи като едно от водещите научни и културни списания в страната. Списанието обединява на своите страници трудовете на известни интелектуалци, изследователи и албанолози, както от Албания, така и от чужбина. Епископ Йоан е не само главен редактор на това издание, но и активно участва в създаването на научни статии, посветени на проблемите на културата, историята, археологията, философията и теологията.
През годините на службата си той не веднъж е представлявал Автокефалната Православна Църква на Албания на международни конференции, включително в рамките на работата на Световния съвет на църквите и в диалога с Римокатолическата Църква.
Ще продължи ли новият предстоятел делото на архиепископ Анастасий?
Смята се, че митрополит Йоан е бил не само ученик на покойния Архиепископ Анастасий, но и негов постоянен помощник в продължение на много години. Напълно е възможно, че текстовете на Албанската Църква, подготвени и публикувани още приживе на архиепископ Анастасий, са били създадени не без помощта на владика Йоан. И имаме право да очакваме, че не само синодалите, които преди почти 5 години подписаха изявление относно съмнителните действия на Константинополската Патриаршия на територията на Украйна, не са променили мнението си, но и новият Предстоятел на Албанската Църква също не го е направил.
Още повече, че в първото си слово, прочетена от амвона на църквата „Възкресение Христово“ в Тирана, владиката обеща „да спазва свещените канони и Светото Предание и да се стреми с всички сили да защитава правата на Църквата“.
И това очакваме от предстоятеля не само ние, но и хората, чийто пастир е станал той. Както правилно каза албанският свещеник Илия Мазнику, „новият архиепископ на Албания има много отговорности, но най-важната, която всички очакваме, е да следва същия път като Архиепископ Анастасий.“
