Как избират новия папа на Рим?
От личността на новия понтифик зависи много в съвременния свят. Включително и взаимоотношенията с православните.
След смъртта на папа римски Франциск, не само католиците, но и християните по целия свят (повече от това, дори нерелигиозните хора) се вълнуват от един въпрос – кой ще стане следващият понтифик на Ватикана? Защото, каквото и да казват хората, папството продължава да бъде много влиятелен не само религиозен, но и политически институт. И от това, кой ще оглави РКЦ, в значителна степен зависи политическата програма на съвременното общество. Затова решихме поне приблизително да обозначим тези хора, които могат в перспектива да заемат папския престол. Но преди да преминем към кандидатурите, да кажем няколко думи за това как протичат изборите на Папата. Това ще ни помогне да разберем колко политически могат да бъдат резултатите от тези избори и по-здраво да оценим шансовете на този или онзи кандидат.
В момента в Католическата църква е започнал период, който се нарича „sede vacante“, което от латински се превежда като „вакантен престол“. То означава, че Папа Римският – глава на Католическата църква – е починал или е подал оставка (което се случва изключително рядко; последният път това се случи през 2013 година, когато Бенедикт XVI доброволно се оттегли). От този момент цялата власт преминава в ръцете на Колегията на кардиналите. Но тяхната власт е силно ограничена, а основната задача е да организират изборите на нов понтифик.
Папският конклав (така се нарича процедурата за избори – от латинското „cum clave“, „под ключа“) ще започне 15-20 дни след смъртта на Папа Франциск. Напомняме, че кардиналите – това са висшите иерарси на Католическата църква, нещо като „сенат“ при Папата, които се назначават от самия понтифик. Въпреки това, не всички кардинали могат да гласуват на изборите, а само тези, които към момента на конклава не са навършили 80 години. Освен това, броят на кардиналите, които могат да участват в мероприятието, е ограничен – те трябва да бъдат не повече от 120 души. Естествено, че не всички живеят в Рим, а идват практически от целия свят: от Европа, Африка, Азия, Латинска Америка и САЩ.
Мястото на провеждане на изборите – известната Сикстинска капела. Именно в тази сграда кардиналите се заключват (в пряк смисъл) и са максимално изолирани от външния свят. По време на конклава им е забранено да ползват телефони, да излизат навън, да дават интервюта. Счита се, че по този начин не може да се влияе на тях отвън.
Как протича гласуването?
Всеки кардинал получава хартиен бюлетин, на който пише името на този, когото счита за достоен да стане Папа. Бюлетините се събират в специален съд, преброяват се от комисия и се изгарят. Папа става този, който е получил две трети от всички гласове. Ако никой не е получил нужното количество гласове, от тръбата на Сикстинската капела излиза черен дим. Ако обаче се постигне консенсус – в дима се добавят специални вещества и той става бял.
Между другото, избраният кардинал може да откаже, което, както разбирате, се случва изключително рядко. Например, само след конклава, отказали са само кардинал Хуго Роже (отказал се през 1362 година) и кардинал Роберт Белармин (отказал се през 1621 година). Също така, кардинал Джовани Коломбо по време на конклава през 1978 година даде да се разбере, че ще се откаже от папството, ако бъде избран, което повлия на хода на гласуването – Папа стана кардинал Карол Войтила.
И така, след като конклавът избере папа, той избира ново име и се преоблича в бяла сутана. След това, от централния балкон на катедралата Свети Петър, известен като „Ложа (или балкон) на благословението“, кардинал-протодякон обявява на католиците по целия свят: „Annuntio vobis gaudium magnum: habemus Papam“ („Съобщавам ви велика радост: имаме папа“).
Веднага след обявлението на балкона изнасят кръст, а след него за първи път в новия статус се появява избраният Папа Римски, който произнася своята първа проповед Urbi et Orbi („К града (Рим) и света“).
Католиците вярват, че в избора на Папата действа Светият Дух, който насочва умовете и сърцата на кардиналите. Но на практика самият процес на конклава – това е по-скоро политическо, или дори геополитическо мероприятие.
Понякога за избора на понтифик са необходими много тура на гласуване. Най-дългият конклав в историята е продължил две години и 9 месеца (1268-1271 г.) в Витербо, Италия. Тогава разногласията сред кардиналите, особено между френската и италианската фракции, доведоха до задънена улица, докато властите не започнаха буквално да свалят покрива на къщата, където седяха кардиналите, за да ускорят процеса. Оттогава и се появи традицията да се заключва конклавът. Но дори и след това имаше случаи, когато папа не можеше да бъде избран с години – заради разногласията сред кардиналите.
Защото практически винаги кардиналите се делят на различни „течения“: някои представляват по-консервативното крило, други – по-реформаторското. Какъв ли ще бъде следващият Папа?
Реформатор, но не радикален
На първо място, всеки кардинал ще даде своя глас за този, който, както му се струва, споделя неговите представи за мисията на Църквата. В този смисъл, не може да има такава ситуация, че привърженик на „западните“ идеи в моралните въпроси (ЛГБТ, аборти, евтаназия и така нататък) да гласува за кардинал, представляващ традиционното и консервативно крило.
Също така, повечето кардинали са убедени, че новият Папа трябва да продължи политиката, поне на последните три Папи: да бъде социално ориентиран, да проявява лоялност към мигрантите и да не предприема твърде радикални решения в въпросите на вероучението. Дори Папа Франциск, въпреки доста скандалните решения относно „благословението“ на ЛГБТ-парите, не рискува да променя в това отношение учението на Църквата. Това ще се очаква и от новия Папа. Въпреки това, ако се вземе предвид фактът, че Католическата църква през последните 40 години е напреднала значително в моралните въпроси (през 90-те години дори не можеше да се помисли за меси за гейове), може да се предположи, че кардиналите ще продължат да следват тази тенденция и ще изберат умерен реформатор.
<h
