«Изследвания» над Преподобните Печерски: какво означават мощите на светиите за християните
„Опити“ над светиите - това е богохулство. Снимка: СПЖ"">
„Опити“ над светиите - това е богохулство. Снимка: СПЖ
"Във връзка с кампанията за разкриване на мощите на Печерските светци има смисъл да се замислим какво означават за нас свети мощи и да се запознаем с православното учение за телата на починалите.
В Киевско-Печерската лавра продължават «изследванията» на биолози и ветеринари на мощите на Преподобните Печерски. Това, че е богохулство, вече заявиха на Афон, в Гърция, България, Сърбия, Ерусалим. И това не е просто израз на «корпоративна солидарност». Оскверняването на мощите на светиите – това е трагедия. И така е било винаги. Освен това, не само при християните.
Това, че останките на починалия човек — не са просто биологичен обект, а нещо повече, хората знаят от древността. Най-древните погребения го потвърдиха. Например, древната традиция да се погребват починалите в поза на ембрион. Такива погребения се срещат на много места: в Египет, Великобритания (Стоунхендж), Украйна (Бурштинско погребение) и така нататък. Освен това, в някои периоди, например, предифараонския период в Египет, подобен начин на погребение е бил най-разпространен. Очевидно, древните хора са знаели нещо за възкресението на мъртвите и са се опитвали да придадат на погребенията определена символика. Има много други артефакти, доказващи, че древните хора са знаели: животът не свършва със смъртта.
Библейски свидетелства за погребение на починалите
Най-първото споменаване за погребение в Библията – е разказът за Сара, жена на Авраам: «След това Авраам погреба Сарра, жена си, в пещерата на полето в Махпела, срещу Мамре, която сега е Хеврон, в земята Ханаанска» (Бит. 23, 19). Описанието на тези погребения е посветена на 23 глава на книгата Битие. Забележително е, че Авраам, който по това време е бил пришълец в Ханаанската земя, настоял да изкупи тази пещера от хетите. Хетите много уважавали Авраам, съчувствали в неговата загуба и предлагали безплатно всяко място за погребение. Но Авраам не се съгласил. Той поискал да се определи «пазарна» цена и изкупил пещерата Махпела за 400 сикли сребро.
По-късно в тази пещера били погребани:
· Авраам («и умря Авраам, <…> И погребаха го Исаак и Исмаил, синовете му, в пещерата Махпела, <…> на полето, което Авраам купи от синовете на Хет. Там са погребани Авраам и Сара, жена му» (Бит. 25, 8-10);
· Исаак и жена му Ревека («в пещерата, която е на полето Махпела, което е пред Мамре, в земята Ханаанска, която Авраам купи с полето от Ефрон Хетееца за собственост за погребение; там погребаха Авраам и Сара, жена му; там погребаха Исаак и Ревека, жена му…» (Бит. 49, 30-31).
· Яков («И направиха синовете на Яков с него, както им заповяда; и отнесоха го синовете му в земята Ханаанска и го погребаха в пещерата на полето Махпела…» (Бит. 50, 12-13).
Праотецът Яков умря в Египет. Дванадесетте му сина донесоха праха му за погребение в пещерата Махпела и след това се върнаха в Египет, където се преселиха, спасявайки се от глада.
Дълго преди това единадесетте сина на Яков продадоха брат си Йосиф в робство. Той се оказа в Египет, където след много и тежки изпитания стана вторият човек след фараона. Когато умираше, предсказа, че Бог ще изведе народа Си от Египет и заповяда, че тогава останките му да бъдат взети на родината. «И каза Йосиф на братята си: умирам, но Бог ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се закле на Авраам, Исаак и Яков. И закле Йосиф синовете на Израилеви, казвайки: Бог ще ви посети, и изнесете костите ми оттук. И умря Йосиф на сто и десет години. И го балсамираха и положиха в ковчег в Египет» (Бит. 50, 24-26). Това са последните стихове на книгата Битие. Около 400 години по-късно евреите изпълниха това завещание: «И излязоха синовете Израилеви въоръжени от земята Египетска. И взе Моисей със себе си костите на Йосиф, защото Йосиф с клетва закле синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви посети, и вие с себе си ще изнесете костите ми оттук» (Изх. 13, 18-19).
Въпреки че юдеите се отнасяли към човешките останки с голямо благоговение и придавали голямо значение на погребението и всичко, свързано с него, самите останки се считали за нечисти и допирът до тях било оскверняване. «Който се допре до мъртво тяло на някой човек, нечист ще бъде седем дни» (Чис. 19, 11). Подобно отношение към останките потвърди и сам Христос, в своята обличителна реч против фарисеите: «Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, че се уподобявате на окрашени гробове, които отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота…» (Мф. 23, 27). Обърнете внимание на един детайл: гробовете, т.е. пещерите, в които погребвали починалите, били боядисвани, отдавайки по този начин почит на починалите.
И в старозаветния, и в съвременния юдаизъм е забранено разкритие, кремация, преместване на останки или други действия над тях без край
