История се повтаря: отстраняване на митрополит Тихикос и уроците от миналото
След отстраняването на митрополита Пафоски Тихикос от Синода на Кипър вече излязоха много публикации. Има смисъл да се разгледат аналогични случаи в историята, за да се разбере смисълът на случващото се.
22 май 2025 г. Светият Синод на Кипърската Православна Църква на извънредно заседание с 10 гласа срещу 6 взе решение за отстраняване на митрополит Пафоски Тихикос от архиерейската катедра.
Според информация от медиите, митрополит Тихикос е обвинен в това, че подкопава авторитета на Предстоятеля на Кипърската Църква архиепископ Георги и по този начин нарушава каноничното единство на Църквата. Също така се съобщава, че търпението на ръководството на Кипърската Църква окончателно се изчерпало след като Тихикос отказал да приеме в своята епархия мощите на апостол Павел, които трябваше да бъдат донесени от католически кардинал. За това се бяха договорили покойните архиепископ Хризостом II и папа Франциск.
Впрочем, в историята на Църквата даряването на мощи и други артефакти (или временното им предаване за поклонение) често се използвало за решаване на други въпроси: политически, военни и т.н. Например, през IV в. за въздигането на Константинопол като нова столица на империята, император Констанций II (син на Константин Велики) започнал да пренася там мощите на най-известните светци: апостол Андрей Първозвани, апостол Тимотей (ученик на апостол Павел), св. великомъченица Ирина и т.н.
През 1023 г. император Роман III Аргир получил част от мощите на св. Георги от арменския управител на Едеса в замяна на дипломатическа подкрепа и утвърждаване на своята власт. В средновековна Европа мощите (често фалшиви) се използвали като валута за решаване на големи или малки въпроси. В наше време подобна практика също съществува. Например, за екуменическо сближаване с Константинополската Патриаршия през 2004 г. папа Йоан Павел II предал мощите на св. Йоан Златоуст, откраднати от кръстоносците през 1204 г. А на 1 юли 2019 г. папа Франциск предал на Патриарх Вартоломей частица от мощите на св. апостол Петър.
Затова една от причините за отказа на митрополит Тихикос да приеме католическия кардинал с мощите на апостол Павел, може би е било не само нежеланието да се моли заедно с него, което е забранено от каноните, но и нежеланието да участва в условната схема: «мощи в замяна на екуменическо сближаване».
Ясно е, че за отстраняване от катедрата трябваше да се измислят и други обвинения. И ето вече се изваждат на светло жалби срещу митрополит Тихикос, че той уж не разрешава в своята епархия да се сключват бракове между православни и инославни, не признава кръщението на инославни, прекръщава преминаващите в Православието от протестантски деноминации и т.н.
Забележете, че на митрополит Тихикос не беше предявено нито едно обвинение, способно да го опорочи. Не го обвиниха нито във финансови машинации, нито в порочни връзки, нито във властолюбие или нещо подобно. И това е доста удивително. Човекът не се опитват да дискредитират, а направо го обвиняват в това, че остава верен на каноничните правила, които никой не е отменял. Например, и в древността, и днес един от най-ефективните начини за дискредитация е използването на продажни жени, които твърдят, че уж имали връзка с такъв човек. Ето само някои светци, които са били подложени на подобно изпитание:
· преподобен Мартин Йерусалимски (IV век)
· светител Мартин Милостиви, епископ Турски (IV в.);
· преподобен Мойсей Мурин (IV в.);
· преподобен Нифонт Кипърски (IV–V вв.);
· преподобен Симеон Стълпник (V в.);
· преподобен Йоан Кущник (V в.).
Друг популярен начин е обвинението в злоупотреба с финанси и разхищения. Подобно на себе си изпитаха, например:
· светител Йоан Златоуст (IV–V вв.);
· светител Никифор Изповедник (VIII–IX в.);
· светител Амвросий Медиолански (IV в.);
· светител Григорий Богослов (IV век).
По-близо до нашите времена също могат да се назоват светци, които са били обвинявани в парични машинации от църковните и светските власти. Ето някои примери:
· светител Арсений Мацеевски, архиепископ Ростовски (†1772 г.);
· преподобен Паисий Величковски (†1794 г.);
· светител Йоасаф Белгородски (†1754 г.);
· светител Тихон, патриарх Всерусийски (†1925 г.);
· светител Лука (Войно-Ясенецки), архиепископ Кримски (†1961 г.).
Реалните мотиви за тяхното преследване бяха борба за власт, отстраняване на неудобни, завист и т.н. Но формалните предлози винаги се излагаха като нещо недостойно, неблаговидно. Нещо такова, което можеше да ги опорочи в очите на църковния народ. Но в случая с митрополит Тихикос виждаме съвсем друго,
него го наказват именно за прекалено усърдно изпълнение на църковните канони, прекалено твърдо изповядване на Православието, прекалено активно утвърждаване на истинската вяра.
Това е много необичайно. За да се убедим в това, ще приведем още няколко примера с по-детайлен анализ на тези случаи.
Светител Йо
