«Гниди и нечисть»: гонението на УПЦ като огледало на антисемитизма на Третия райх
Как език на омразата срещу вярващите на УПЦ в съвременна Украйна възпроизвежда приеми на нацистката антисемитска пропаганда от XX век?
Пропаганда, основана на омраза, винаги се изгражда по едни и същи принципи, независимо от епохата и целта. И тази пропаганда винаги е страшна.
Ето, например, един от последните постове «свещеника» ПЦУ Романа Грищука: «Екзит-пол – на Връбница, а гласуването – на Великден! Гласуването ще бъде с крака! Който отиде в тези дни в храма на московския патриархат – той гласува за русмир, пуйло и за руската окупация!… И вие ще гласувате за живота или смъртта на Украйна! И не казвайте после, че не сте знаели и не сте били предупреждавани!».
Текстът на Грищук е снабден с картинка, с която ясно е дал да се разбере: в войната на Руската федерация срещу Украйна виновни са именно вярващите от УПЦ, които представляват «окупационната власт» и оказват подкрепа на «машината на смъртта за нашия народ». Защото, по думите на Грищук, «целта на поповете от УПЦ винаги е била унищожаването на украинската идентичност!».
Такава текстове, каквито има при Грищук, има и при други представители на ПЦУ – огромно количество. Колко много има и в украинските медии, където свещениците и вярващите от УПЦ се поливат с кал вече много години. Но особено страшно е, когато към пропагандата се включва властта.
Например, черкаският чиновник Николай Доброволски (началник на отдела «Патронажна служба» на градския съвет), събирайки в социалните мрежи бюджетниците за завладяване на храмовете на УПЦ в града, заяви, че това е «борба с рашистката нечистота и московските гниди». «Ще посрещнем Великден в Черкаси, свободни от московските попове», – написа той в един от градските чати. По-нататък Доброволски, за да бъде по-убедителен и по-добре да подготви своите събеседници за завладяването на храмовете, нарече вярващите от УПЦ «врагове и сепаратисти»: «За съжаление, имаме както явни, така и скрити сепари, чакащи, врагове. Явните са московската църква и нейните ФСБ попове».
Ще кажете, и какво от това? Малко ли кой какво пише? Но, на първо място, това е написал човек, заемащ държавна длъжност. На второ място, той е нарушил Конституцията на Украйна и трябва да бъде наказан (което не се случва). А на трето място, именно в такива случаи, когато пропагандата се занимава с властта, пропагандата завършва с масови кланета на тези, срещу които е насочена.
Антисемитизъм и антицърковност
Историята познава немалко примери за това, как властта използва езика на омразата за разделяне на обществото и унищожаване на нежеланите. Целта на такива действия е проста като мир и се изразява в една известна фраза: «Разделяй и властвуй». Политиката – това винаги е разделение. Но, за съжаление, не винаги изключително по политически причини. Защото има случаи, когато политиката на разделение е изградена на национални, расови или религиозни принципи. Именно в такива случаи се сблъскваме с ужасяващи престъпления, обяснения и оправдания за които няма.
Един от най-страшните подобни примери стана антисемитската пропаганда на нацистите в Германия, довела до Холокоста.
За нацистите антисемитизмът беше своеобразен «инструмент» за мобилизация на обществото. Въпреки това антиеврейската пропаганда не беше изобретена от Хитлер. Не, той само използва «наработките» на други «мислители» и «дейци». Така, започвайки от 1919 година, в немската литература и особено в медиите прецизно и последователно се изграждаше образът на евреите като «чужда раса», паразитираща на обществото. Те бяха обвинявани в заговор срещу Германия, в управление на световните финанси, в развягане на войни. Самият Хитлер призоваваше за «разумен антисемитизъм», чиято крайна цел трябваше да бъде «пълното ликвидиране на евреите».
В крайна сметка Йозеф Гьобелс през 1932 година заяви: «Евреите са виновни за всичко!».
Не ви ли се струва, че четейки за антисемитизма, невольно улавяте себе си на мисълта, че нещо подобно днес се случва и в Украйна – само по отношение на вярващите от УПЦ. В крайна сметка днешните украински власти обвиняват УПЦ за всичките злини на страната. Първоначално това бяха обвинения в подкрепа на анексията на Крим, въпреки че във всички официални документи УПЦ винаги подчертаваше непоклатимостта на териториалната цялост на Украйна. След това вярващите от нашата църква станаха «виновни» за разпространението на COVID-19 само защото отказваха да служат онлайн. След това, след 24 февруари 2022 година, нас обявиха за виновни във войната на Русия срещу Украйна. А още УПЦ обвиняват в работа за спецслужбите на Руската федерация, в предателство и в заговор срещу украинската държавност. Всичко е точно, както и в случая с евреите – с единствената разлика, че тях обвиняваха в служене на интересите на КГБ, а нас наричат «агенти на ФС
