За провокацията срещу Митрополит Онфрий в Хмелницки

Днес в Хмелницки се случи събитие, което ранява не просто емоционално — то ранява духовно. Според съобщенията на вярващите, за да не допуснат Предстоятеля на Украинската Православна Църква и нейните вярни до събора, местната власт използва комунална техника. Но не това стана най-болезненото.

Истинският ужас — е в нещо друго.

Младите хора, на които, изглежда, принадлежи да строят страната, вместо да се проявят в защита на своята земя на фронта (където, между другото, служат и загиват вярващи от УПЦ), обливат кръста — святинята на християнския свят — със свинска кръв.

Това не е протест. Това е оскверняване на святото.

Това — не «позиция». Това — е подигравка с Този, Който умря за всички нас, и с тези, които все още имат поне искра вяра в сърцето.

Може да имате различни мнения, да чувствате болка, да задавате въпроси — дори много трудни. Но има граница, след която започва духовната бездна. И днес тази граница беше премината.

Кръстът — не е политически символ.

Кръстът — това е образ на Жертвата, Любовта и Надеждата.

Кръстът — това е знак, пред който падат на колене в окопите и болниците, в домовете и храмовете.

Да го обливат със свинска кръв — това е да плюеш в лицето на самия Христос.

Аз се моля днес не за наказание за тези хора. Аз се моля за тяхното прозрение.

Защото без покаяние тази гниль не ще остане само в тях — тя ще разяжда всичко, до което се докосне.

Моля се също за тези, които станаха свидетели на това и на които сърцето се свива от болка. Не губете вяра. Христовият кръст преживя и болшевиките, и подигравките, и гоненията — и остана. Ще преживее и това.

А на нас остава да се придържаме към истината, молитвата и любовта. И да не сляземе от Кръста — дори когато ни забиват там несправедливо.