Когато семейството е бреме за държавата: тревожни сигнали за демографски упадък
Баща на пет деца и православен свещеник открито говори за това, за което мълчат чиновниците: украинските семейства западат, раждаемостта стремително пада, а държавата е глуха към проблемите на многодетните. Кой ще изгради бъдещето на Украйна, ако днес нейното сърце — семейството — остава без подкрепа и надежда?
Като баща на пет деца (въпреки че в сравнение с много познати свещеници това не е толкова много) трябва да кажа, че въпросът за раждаемостта в Украйна не вълнува особено властта. А би трябвало.
През 2023 година коефициентът на раждаемост в Украйна беше 0,7 на една жена, което е значително по-ниско от показателя, необходим за просто възпроизвеждане на населението (2,15).
През 2024 година смъртността в Украйна почти три пъти надвишаваше раждаемостта. През първото полугодие на 2024 година починаха 249 002 души, а се родиха 86 795. До края на века с такива темпове на раждаемост ще бъдем 10 милиона, или дори по-малко. "Ако не беше пълномащабното нахлуване от страна на РФ", - ще каже някой, "всичко щеше да е нормално". Жалко е да се каже, но не всичко е толкова розово. Страната и преди 2022 година имаше такова ниско ниво на раждаемост, че прогнозите бяха само малко по-малко песимистични. А сега още повече.
Темата е критично важна, а конкретното внимание към нея е нулево, решителни действия за промяна на ситуацията също няма.
Подкрепата за многодетните семейства сега е на такова ниво, че е срамно да се каже.
Изплащанията за такива семейства са нещо като: "спестявайте пелени и ще бъдете щастливи!"
Чух, че планират да увеличат такава подкрепа. Както кажете.
Просто нашето семейство никога не е попадало на помощ, която да покрива поне нещо значимо.
Може би някой ще има късмет.
През 2018-19 години провеждах концертни турнета в Украйна с лозунга: "Да запазим семейството - да запазим страната."
Разбирах много отдавна, че това е изключително важно за съществуването на Украйна. Дали нашите воини трябва да защитават празна страна?
В града може да има само няколко такива семейства, където има пет и повече деца, но от страна на местната власт към тях никога няма никакво внимание.
Пропаганда на многодетността, в добрия смисъл на думата, никой не провежда.
Така че опустяват не само малките села, но и средните градове.
От моите наблюдения излиза, че в повечето случаи за раждане на повече от две деца се решават, като правило, вярващи семейства.
Но такива семейства също стават все по-малко по различни причини, включително и от държавата зависими, така че последният сегмент на увеличаване на раждаемостта също е под сериозен удар.
Нашите деца са родени изключително от любов и не за изплащания или в очакване, че някой ще поеме над тях грижа.
Не обикалям държавните учреждения с протегната ръка. Разрешаваме своите проблеми сами.
Но за какво тогава изобщо съществува държавата? За угояване на властимащите и обучение на техните деца в елитни учебни заведения?
А за обикновените хора няколко гривни за салфетки?
