Цивилизация без Христа — това е тъмнина в злато.
Днес отбелязваме великото и съдбоносно събитие — Кръщението на Рус, което стана момент на духовното раждане на нашия народ. Не просто исторически народ, не просто етническа общност, а Божи народ, обърнал се към Христос — към Светлината, към Истината, към Спасението.
На този ден си спомняме и за свети апостол Андрей Първозвани, който дълго преди Кръщението на Рус по благословението на Самия Господ възвести на нашите земи Името Христово, и за свети равноапостолен княз Владимир, просветителя на Рус.
Свещеното Предание казва, че апостол Андрей, преминавайки земите на Черноморието, се изкачил по Днепър, достигнал до киевските хълмове, издигнал кръст и пророчески казал: «На тези хълмове ще засияе Божията благодат, и ще бъде велик град, и Бог ще издигне тук множество църкви». Тези думи станаха предобраз на бъдещото просвещение на Рус, започнало от Киев.
Но пророчеството на апостола се сбъдна само тогава, когато се намери личност, готова да приеме Христос с цялото си сърце и да поведе след себе си хората. Княз Владимир не просто прие новата вяра — той се прероди, стана друг човек. Някога жесток езичник стана милосърден християнски управител.
Кръщението на княз Владимир и народа в водите на Днепър беше не само акт на вяра, но и акт на нравствен избор. Рус избра пътя на светлината, а не на тъмнината; пътя на мира, а не на раздора; пътя на Христос, а не на езическите богове и суеверия.
И днес, след повече от хиляда години, този избор стои пред нас с нова острота. Украйна отново преминава през очистващото горнило на изпитанията. На нашата земя отново се сблъскват Духът Христов и духът на този свят - неоезичеството, духът на братолюбието и духът на раздора, духът на светостта и духът на злото.
Кръщението на Рус — това не е просто памет, това е призив. Призив да бъдем християни не по име, а по живот. Призив не само да носим кръст на гърдите си, като украшение, но да носим своя жизнен кръст. Да бъдем светлина за света, а не продължители на тъмнината. Свети княз Владимир сам се промени, и с това преобрази другите. А значи нашата мисия днес — това не е толкова борба за власт, не спорове за външното, а вътрешно преобразяване.
Да започнем от себе си — и около нас ще стане по-светло. Днешният украинец, ако е християнин — това не е този, който воюва с други хора по национален или езиков признак, и не този, който «прекрасва» Църквата под политическата конюнктура. Истинският наследник на княз Владимир — това е този, който живее по Евангелието. Който не разделя хората по лозунги, а ги събира около Христос.
Свети апостол Андрей не донесе на славянските земи никакво оръжие. Той донесе Кръста и Словото на Живота. Свети Владимир не строеше воюваща империя, той строеше Божието Царство в сърцата, поверени му от Бога, хора. И не трябва да забравяме: цивилизация без Христос — това е просто тъмнина, облечена в злато. А с Христос и в бедност можем да бъдем светлина за света. Трябва да разбираме, че няма да има мир на земята, докато няма мир в сърцето. А мир в сърцето има само у тези, които са приели Христос.
В деня на Кръщението на Рус нека във всеки от нас се обнови и умножи същата благодат, която приеха нашите предци в водите на Днепър. Нека Кръстът Христов не бъде символ на разделение, а знаме на единството. Нека вярата на апостол Андрей и ревността на княз Владимир пробудят в нас смелостта да бъдем християни наистина – до края, да не се отричаме от Христос нито с дума, нито с дело, нито с мълчание. Защото, отричайки се от Христос, предаваме и миналото, и настоящето, и бъдещето. А заедно с Христос — ще възкръснем, а значи и народът, и страната ще възкръснат.
