Единство в страданието
Войната, както и всяка друга катастрофа, устроена от човешки ръце (геноцид, гладомор и т.н.), се обръща преди всичко в разделение. Причем пукнатината не минава между страните и народите и дори не между членовете на едно семейство, тя разсича сърцето на човека.
На първо място, страданията и болката на другите хора предизвикват омраза към тези, които са ги накарали да страдат. Но омразата изисква изход (както и любовта, но в противоположната посока): оставайки вътре, тя унищожава душата, изливайки се - поражда ответна омраза. А с нея - нови убийства, мъчения и страдания. Това е безкраен кръг, от който няма изход. Защото омразата - това не е изход, а задънена улица.
"И поради умножаването на беззаконието в сърцата на хората ще охладнее любовта".
Сърцето на човека се разделя: ако чувствам състрадание към болката на своите и радост от мъченията на чуждите, аз съм разделен вътре в себе си. Аз престанах да бъда цялостен.
Не случайно Христос призовава към любов към враговете. Това изглежда извращение, но това е единственото, което дава възможност да запазим сърцето си, да останем в пълна степен човек и християнин.
Състраданието не може да зависи от цвета на знамето или кожата, от езика или националността, от пола или възрастта. Страданието и болката всеки човек преживява еднакво. Това е, което ни обединява. В страданието ние сме единни. И дори Богочовекът Иисус страдаше също, както всеки от нас.
Ако съм се разучил да чувствам чуждата болка като своя, дори и това да е болката на моя враг, вътре в сърцето ми възниква и непреодолима пропаст между мен и Бога. Защото единствената възможна теодиция (оправдание на съществуването на Бога сред разгула на злото) - това е признанието, че Бог винаги споделя мъченията на този, който страда. Който и да е той.
"Този Бог, когото молитвено призовавахме да се намеси в злите дела на света и да ги поправи, загина в Освиенцим", - каза Джон Павликовски. И добави: "След Освиенцим за Бога може да се говори само в случай, че признаем, че Бог споделя страданията на хората".
Удивително е, че и след две хиляди години след кръстната смърт на Христос на хората е толкова трудно да свикнат с тази мисъл. Иисус умира на кръста, изпитвайки страшни мъчения. Споделя болката на покаялия се разбойник, но също и страданията на другия, чието сърце остана пълно с омраза и злоба. "Във всичките им бедствия - Нему беда" (Ис. 63:9).
Това съвсем не е този Бог, когото търсихме за себе си - Бог на победителите и воините, Съдия и Вседържител. Той е Този, Който страда заедно с нас, който и да сме ние (готови ли сме или не сме готови да споделим това страдание заедно с Него).
И може би в това е скрит съвсем неразбираем за нас смисъл на подобни бедствия. Напрежението между нас, взаимната (или едностранна) неприязън се излива в омраза и взаимно (или едностранно) унищожение. И тогава Христос, страдащ в този, който страда, умиращ с всеки умиращ, със Своето страдание и смърт ни призовава към милосърдие, състрадание и ново единство като братя и сестри.
Който мъчи друг човек, той нанася рани на Христос. Който убива друг човек, той убива Христос. Но мъчейки и убивайки Христос, аз мъча и убивам самия себе си, защото и в мен живее Христос.
2.
Страданията и смъртта на Христос остават една от най-големите загадки, въпреки че за две хиляди години по тази тема са изписани тонове хартия.
Защо всемогъщият Бог трябва да стане немощно и нищожно същество? Нима светът не може да бъде поправен по друг начин? Да, всъщност, а поправен ли е той?
Защо да се отдаваш в ръцете на мъчители и палачи, ако можеш с едно свое желание да спасиш всички техни жертви? Какъв е смисълът във всичко това?
Разбира се, може да се каже, например, че Бог желае да спаси не само жертвите, но и техните палачи, като им покаже подвига на жертвоготовност и любов. И по този начин да ги наклони към покаяние. Но колко случаи на такова покаяние на палачи знаем? И кой от мъчителите на Христос се е разкаял? Не мълчи ли за това Евангелието?
Красотата на подвига и смъртта на Спасителя, без съмнение, привлича към Него сърцата на много хора. Но и тази причина не изчерпва докрай загадката.
