Кой ще се спаси?
Храмът се възприемаше като светиня, ако се намираше при хуту, и се превръщаше в «обител на скверността», ако там се укриваха тутси. Разрушаването на църквите, където се укриваха бежанци, се възприемаше като унищожение на Содом и Гомор.
Периодично в блога избухват спорове за това, кой ще се спаси: само християните или има някакви шансове за милосърдните и благочестиви хора от други религии и атеистите.
Признавам, че нямам твърдо и окончателно мнение по този въпрос. Вярвам на думите на Христос: «Аз съм пътят, истината и животът. Към Отца идват само чрез Мен». В същото време разбирам, че вярата не може да се определя от формалната конфесионална принадлежност. И не случайно Христос казва:
«Обича Ме този, който пази Моите заповеди и ги спазва. А който Ме обича, той ще бъде обичан и от Моя Отец. И Аз ще го обичам, Аз Сам ще му се явя» (Йоан 14:21). И още: «По плодовете им ще ги познаете... Доброто дърво дава добри плодове, а безполезното — лоши плодове. Не може доброто дърво да дава лоши плодове, а безполезното дърво — добри плодове».
И ето тук е моментът, който не ми позволява с непоколебима ръка да изпратя на вечна погибел милиарди «иноверци». Ако атеист, мюсюлманин, будист или кришнаит върши безусловно добри дела, то, според думите на Христос, той не може да бъде нито лош, нито безполезен. Той е клон на дървото, което носи в света плодовете на любовта.
«Вие вършите делата на баща си... Вашият баща — дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той беше човекоубийца от началото и не устоя в истината, защото в него няма истина», - хвърли Иисус в лицето на юдеите, които се покланяха на Единния Бог и формално изпълняваха Божиите заповеди, но при това сърцата им бяха пълни с омраза и лъжа.
В очите на Сина Божий значение имаше не формалното изпълнение на заповедите или изповядването на вярата, а любовта, преобразяваща сърцето.
Ако тя беше важна за Него по време на земния Му живот, то промени ли се нещо след Неговото Възкресение?
2.
Има в историята на християнската църква глава, която бих включил във всички семинарски учебници, защото изводите трябва да се правят не само от възходите и духовните върхове, но и от загубите и тежките падения.
Това е историята на геноцида в Руанда, в който християните и християнската църква изиграха водеща роля.
Именно този кризис, според мен, най-ярко показва колко условна, всъщност, е конфесионалната принадлежност на човека, неговите богословски знания и догмати, които той изповядва, свещенически сан и прочее.
Значение има само това, с което е изпълнено сърцето на човека. В такива моменти именно то свидетелства за човека и неговата истинска вяра пред Бога, и резултатите от това свидетелство могат да бъдат доста неочаквани.
3.
През последните половин век Руанда се счита за една от най-християнизираните страни в Африка. Тук има най-много храмове на глава от населението (около 8 хиляди на 15 милиона души). Християни се считат не по-малко от 93,4 процента от населението. Преобладаващото мнозинство от тях – католици.
Въпреки че страната по Конституция се счита за светска държава, при встъпване в длъжност президентът, министрите, членовете на правителството, старшите офицери на армията, съдиите на върховния съд, главният прокурор и някои други висши чиновници са задължени да произнесат клетва, която завършва с думите: «И да ми помогне Бог».
Тези думи (в една или друга форма) произнасяха и руандийските християни-хуту, убивайки християни-тутси - своите съседи, енориаши на своя храм и бивши приятели по време на геноцида през 1994 г., когато за три и половина месеца бяха изтребени около милион души. Няма да се задълбочавам в историята на тази трагедия, тъй като ме интересува нейните политически причини, а духовната страна.
Например, това, че геноцидът беше придаден нарочно религиозен характер и масовите убийства се оправдаваха с позовавания на Стария Завет. Кървавите настроения раздуваше държавната пропаганда и медиите. В много случаи тълпите убийци оглавяваха християнски свещеници, които собственоръчно убиваха своите енориаши.
4.
Дълго преди началото на клането представители на управляващата партия (хуту по произход) в своите изказвания с призиви да се стовари праведният гняв върху главата на тутси прибягваха до библейска символика и цитираха книгата на пророк Исая. Те напомняха за гибелта на Вавилон, Асирия, земята на филистимците, Моав, Сирия, Етиопия, Египет и други езически страни и обещаваха подобна участ на всички противници на «богоизбрания руандийски народ».
Избраните от Бога държавната пропаганда наричаше хуту, а служителите на Сатана – всички представители на племето тутси. А някои политици от управляващата партия твърдяха, че дори Сатана се ужасил от злодейството на тутси и се отрекъл от тях.
За оправдание на геноцида и нормализация на насилието медиите призоваваха да не се разглеждат тутси като «създания Божии». Те се отъждествяваха със змии, кучета, хиени, хлебарки и дори въшки.
Две години преди трагедията един от големите политици-хуту говореше в своята програмна реч:
«Това ви казвам истинно, както е написано в Евангелието: «Ако позволите на змията, която е дошла, за да ви ухапе, да се закачи за вас, ще загинете».
Образът на змията има библейски подтекст: това влечуго е проклето от Бога (Бит. 3:14-15) и, започвайки от Откровението на Йоан Богослов, се асоциира в християнското съзнание със Сатана. Змии нарича лъжливите и подли фарисеи и садукеи Христос (Мат. 23:33).
«Ние убихме тутси, сякаш те бяха змии, първо разбивайки им главите, - казва един от участниците в масовите убийства в енорията Кибехо. - Видях старци, мъже, млади и стари, жени и деца, които ни гледаха и ни умоляваха да ги спасим. Но не изпитвахме към тях съжаление. Нямахме съжаление към нито един тутси. Забравях, че преди много
За провокацията срещу Митрополит Онфрий в Хмелницки
22 Мая 14:43
