За свидетелствата за свръхестествеността на Благодатния огън
Невъзможно е да се оспори общоприетото уникално чудо на Благодатния огън.
Всяка година в дните на Великия пости и Страстната седмица дяволът се опитва да изкушава вярващите. Един от най-монотонно повтарящите се негови предизвикателства е отрицанието на великото, уникално чудо на Благодатния огън, произлизащ от Животворящия Гроб на Господа наш в Йерусалим.
Но колкото и да се старае, каквито и методи да използва, невъзможно е да се оспори общоприетото уникално чудо на Благодатния огън. Най-надеждният свидетел на Благодатния огън е самата история. Съществуват неопровержими исторически свидетелства от IV век до наши дни, които го потвърдиха.
В много интересно издание на Харис Скарлакидис, инженер-архитект, озаглавено «Благодатен огън, чудо на слизането на Светлината на Възкресението на Гроба Христов» (Атина, 7-мо издание, 2021), са записани 85 свидетелства от IV до XVI век, удостоверяващи, че в пространството на Всесвятия Храм на Възкресението всяка година по време на празника на Възкресението Господне се случва многообразно и многолико велико чудо на Благодатния огън.
Наричам го многообразно и многолико, защото проявленията му не са еднозначни: чудесно се запалва централната лампада на Светия Гроб, понякога лампадите на Храма на Възкресението или свещите, които държат вярващите.
Наистина, преди построяването на Светия Кувуклия, когато Гробът Господен беше видим за всички вярващи, неговото чудесно осветление с Благодатния огън ставаше веднага забележимо за всички. Освен това, Благодатният огън често се появява в цялото пространство на Храма на Възкресението под формата на светкавици, или като сфери или лъчи светлина. И всички тези чудесни светкавици се случваха в предишни времена, когато нямаше електричество! Освен това, как може някой да обясни с физичните закони факта, че Благодатният огън в първите минути от появата си свети, но не изгаря. Виждаме как всяка година много вярващи докосват лицата си (и някои с гъста брада!) до пламъка на запалената от Благодатния огън връзка от 33 свещи и не се изгарят?
Историческите свидетелства, потвърждаващи великото чудо на Благодатния огън, на които се позовава Х. Скарлакидис в споменатата по-горе работа, произлизат не само от православни или неканонични християни, но и от неверници мюсюлмани, повечето от които говорят за това събитие с уважение. Също така впечатлява националният произход на 85 автори, свидетелстващи за Благодатния огън: французи (17), англичани (9), гърци-византийци (8), италианци (7), араби-мюсюлмани (7), германци (6), етиопци (5), арменци (5), руснаци (4), перси (4), исландци (3), египетски копти (2), иракчани (халдеи) (2), киприот, сириец, молдаванин, белгиец-фламандец, австриец и швейцарец!
Неопровержим свидетел на чудото на Благодатния огън е колоната при главния вход на Храма на Възкресението, която се счупи, когато през 1579 година османските власти не позволиха на православния Патриарх да влезе в Храма и дадоха разрешение на арменския (монофизитски) патриарх. В часа на слизането на Благодатния огън той «излезе» от колоната и запали лампадите на православните, които бяха заключени отвън на Храма. Тунор, мюсюлманин, видял чудото, изповяда Христос и прие мъченичество за Неговото име.
Завършваме нашето кратко споменаване за великото чудо на Благодатния огън със свидетелството на персийския мъдрец ал-Бируни (973-1048), който беше един от най-великите учени на всички времена с писателска работа, надвишаваща 150 трактата и обхващаща всички области на знанието. В своето произведение «Хронология на древните обичаи» (1000 г. сл. Хр.), запазено в пет ръкописа и публикувано за първи път през 1878 година, ал-Бируни пише:
«Относно Съботата на Възкресението разказват история, която удивлява изследователя на естествените науки, и причината за която е невъзможно да се открие. Ако не беше единодушието на противниците [на чудото] и те не съобщаваха, че са го видели сами, и дори изтъкнати учители и други хора не пишеха за това в своите трудове, можеше да не се има никакво доверие. Аз научих за това от книги и чух от ал-Фараджа ибн Салиха от Багдад, че в центъра на Храма на Възкресението в Йерусалим е изсечен в скалата Гробът на Исус, така че той е заключен под купол. Отгоре се издига по-голям купол. И около скалата има галерии. Оттам наблюдават мюсюлмани.
Християните и всички останали, които идват в този ден на мястото на Гроба, молят и призовават Всевишния Бог от обяд до вечер. Идват също мюезинът на джамията, главният имам на молитвата и емирът на града, които сядат до Гроба. Със себе си носят лампи, които поставят там, когато [Гробът] все още е заключен. Християните междувременно вече са изгасили своите лампи и факли и чакат, докато не видят чист бял огън, който запалва лампадата. От този огън запалват лампите в молитвените домове и църквите. След това се прави писмено съобщение до халифа [на Багдад] за времето, когато е слязъл огънят. По скоростта на идването [на огъня] и ако е било близо до обяд, заключавали, че годината ще бъде плодородна. Ако обаче идването се забавяло до вечерта и по-късно, заключавали, че тя ще бъде неплодородна.
Този, който ме информира, разказва, че някакъв султан е поставил вместо фитила медна жица, за да не се запали и да не се случи това [чудо]. Обаче когато огънят слязъл, запалила се и медта. Идването в този ден на този небесен огън, който се връща в определено време и място, става повод да останем безмълвни» (G. S. Strohmaier, Al-Biruni, In den Gaerten der Wissenschaft, Лайпциг 1988, стр. 125-126, в книгата на Харис Скарлакидис «Благодатен огън, чудо на слизането на Светлината на Възкресението на Гроба Христов», Атина 72021, стр. 61-62).
.jpg)
