Какво се случва с Арменската Църква и защо
Премиерът на Армения нарече ръководството на Арменската църква антихристово, обвини го в разврат и обяви свалянето на Католикоса. Какво се случва?
На 20 юли 2025 г. премиерът на Армения Никол Пашинян обяви масов митинг за сваляне на Католикоса на всички арменци Гарегин II.
«Нежелателно, болезнено, но логично: при неспособност да се спазва брачният завет, съпружеските двойки се развеждат. Същото трябва да се случи и с Църквата. Ктрич Нерсисян трябва да освободи Вехаран», - написа Пашинян. Така премиерът обвини Католикоса (наричайки го със светското му име) в нарушаване на църковните обети и поиска да напусне резиденцията.
И това вече е «върхът на айсберга». Конфликтът между властта и църквата в Армения продължава отдавна. Но защо държавата си позволява толкова резки действия?
За начало малка историческа справка. Арменската апостолическа църква (ААЦ) – една от най-древните християнски църкви в света. Счита се, че е основана от апостолите от 12-те Вартоломей и Тадей. Също така се счита, че Армения — първата в света страна, където християнството става държавна религия (301 г.).
Но през 451 г. в Халкидон се състоя IV Вселенски събор, който Арменската църква не прие. Затова тя се отнася към семейството на така наречените дохалкидонски или монофизитски църкви. През следващата история се правят многократни опити за възстановяване на общението на Арменската църква с Византийската или Римската, но всички те са неуспешни. Причините за тези неуспехи не са толкова богословски, колкото политически. Днес ААЦ – това е националната църква на арменците. В Конституцията на Армения е записано: «Република Армения признава изключителната мисия на Арменската Апостолическа Света Църква като национална църква в духовния живот на арменския народ». В това, според нас, се крие коренът на днешните проблеми на Арменската църква. Впрочем, не само днешните, и не само арменската…
Настоящият конфликт между светските и религиозните власти в Армения започна през 2020 г. на фона на събитията в Нагорни Карабах. Въпреки че неговите корени могат да се видят още през 2018 г., когато Никол Пашинян дойде на власт в резултат на така наречената кадифена революция. Тогава група активисти, близки до новите власти на Армения, излязоха с лозунга: «Нова Армения – нов духовен лидер», насочен срещу ръководството на ААЦ.
През 2020 г. се състоя Втората карабахска война, завършила с фактическо поражение на Армения, която се съгласи да изтегли войските си от Нагорни Карабах и да предаде под контрола на Азербайджан значителна част от тази република. Тогава католикосът на всички арменци Гарегин II (в светския живот Ктрич Нерсисян) призова премиера на Армения Никол Пашинян да подаде оставка.
Няма да се питаме кой от тях е прав, Гарегин, изразяващ мнението на арменския народ, който не искаше да се примири с поражението, или Пашинян, който пред лицето на военното поражение беше принуден да приеме неблагоприятни условия за мир. Просто ще се запитаме – можеха ли апостолите Христови, проповядвайки Евангелието, да призовават за смяна на управниците или да се изказват по политически или военни въпроси? А ето ръководителите на националната църква го правят. Може дори да се каже, че те не могат да останат настрана от решаването на политически въпроси, които народът счита за много важни за себе си. Защото ръководителите на националната църква са представители на своя народ. Те трябва да заявяват за мнението на народа, неговите желания, както го разбират.
През 2020 г. много хора мислеха, че политическата кариера на Пашинян приключва, но през юни 2021 г. той спечели изборите и отново стана ръководител на Армения. А Карабахският конфликт междувременно продължи да се развива в неблагоприятна за Армения посока. Периодично възникваха сблъсъци между враждуващите страни. Пашинян при това заявяваше за признаването на суверенитета на Азербайджан над Нагорни Карабах, но настояваше за необходимостта от спазване на правата на арменското население на републиката.
През април 2023 г. католикосът Гарегин II отново призова за оставката на Пашинян. «Правят се неверни и неприемливи изявления относно статуса на Нагорни Карабах. Безпокоят задълбочаващата се разединеност, нетърпимостта, духът на нетърпимост на нашия народ», – заяви католикосът пред агенция «Sputnik Армения». Отново виждаме изявление на религиозен лидер по политическа тема. И това не е оценка на действията на политиците от гледна точка на Евангелието, това са именно политически изявления. На тях последва отговорът на Пашинян: «Ако църквата иска да се занимава с политическа дейност, то Армения — демократична страна и те могат да създадат политическа партия».
На 19-20 септември 2023 г. въоръжените сили на Азербайджан проведоха светкавична военна операция, в хода на която Азербайджан получи пълен контрол над Нагорни Карабах. Президентът Алиев се подигра с флага на бившата република, главата на Нагорни Карабах Самвел Шахраманян подписа указ за прекратяване на съществуването й, а практически цялото арменско население беше принудено да избяга в Армения.
Но неприятностите за Армения не свършиха дотук. През април 2024 г. Пашинян беше принуден да предаде на Азербайджан четири села в Тавушската област, които при Съветския съюз влизаха в Азербайджанската ССР, и които преминаха под контрола на Армения в резултат на Първата карабахска война. В отговор на това се появи протестното движение «Тавуш в името на родината», което по-късно беше преименувано на «Свещена борба». Негов лидер стана главата на Тавушската епархия архиепископ Баграт (Вазген Галстанян). Отново няма да се питаме кой е прав и чии са тези села. Но може ли войната за територии да бъде «свещена» от гледна точка на християнството? И може ли християнски архипастир да оглавява подобно движение? В случая с националната църква всич
