Как правилно да се отнасяме към пророчествата на старците от миналия век за настоящите събития в Украйна?
Отговаря преподавателят на Киевската духовна академия и семинария архимандрит Маркел (Павук)
Пророчеството — това не е само предсказание на бъдещето, но и правилна, адекватна оценка на настоящето. Светите пророци Илия и Йезекиил, чиято памет наскоро празнувахме, — са ярки свидетели на това. Те не само прикровено, често чрез символични действия, говореха за бъдещия Месия Христос, но и смело изобличаваха идолопоклонството, насаждано от тогавашните лидери на Израил.
Всички наши православни епископи и свещеници, подражавайки на Христос и древните светии пророци, също са призвани да носят пророческо служение. Трябва да се учим не само да копираме старите образци на проповеди от XX век (а там — велико богатство, и има от кого и на какво да се учим), но и да не се страхуваме да даваме правилна и смела оценка на съвременните събития. По време на проповедта сме длъжни да наричаме нещата с истинските им имена. Но да го правим не от вятъра на главата си (тогава обикновено се получава лъжепророчество), а опирайки се на Свещеното Писание и светоотеческото църковно Предание.
Това, че предсказанията на светите старци от ХХ век, живели относително наскоро, днес намират своето потвърждение, свидетелства за това, че Църквата не е сгрешила, когато ги е причислявала към лика на светците. Например, на всички е известно пророчеството на преподобния Лаврентий Черниговски (+1950), който още в безбожното съветско време говореше за това, че скоро гоненията на безбожниците ще спрат, ще се възстановяват храмове и манастири, ще се позлатяват куполи, но, уви (той подчертаваше), това няма да е за дълго, защото скоро ще започнат нови, по-страшни гонения.
У много хора, естествено, възниква въпросът: защо така, защо Църквата няма да се наслаждава дълго на свободата? Не са запазени записи как е отговарял на този въпрос преподобният Лаврентий. Но може да се предположи, че по този начин той е подтиквал съвременните му и бъдещи пастири и прихожани не само да се грижат за външното благочестие (красотата на храмовете и храмовото богослужение), но основното внимание да обръщат на вътрешната духовна работа — по изкореняване на своите страсти, похоти, по придобиване на добродетели. Тъй като е виждал, че повечето християни са доста лениви, затова и е говорил за кратката свобода на църковния живот.
И други, още не канонизирани от Църквата подвижници на благочестието, старци и старици от ХХ век, предсказваха много процеси, които днес наблюдаваме, без да използват някаква политическа аналитика, както го правят светските публични личности, а именно прекрасно знаейки за склонността на човешката природа към всякакви грехове и страсти. Например, когато една подвижница предсказваше, че известен по това време йерарх ще завърши жизнения си път като прост «мъж в панталони», то, отново, тя правеше такъв извод, наблюдавайки неблагочестивия му начин на живот, който не можеше да доведе до друг край.
Затова към всички предсказания относно съдбите на нашето Отечество или отделни известни личности трябва да се отнасяме с внимание, като едновременно отхвърляме всякакво кликушество или онези измислени предсказания, които несправедливо се приписват на този или онзи старец, но които те не са казвали и които противоречат на духа на Свещеното Писание и Предание.
