ПЦУ между вярата и властта: когато Църквата губи любовта
Подкрепата на автокефалията не оправдава превръщането на Църквата в идеологически инструмент на държавата. Християнството започва там, където има любов — дори по време на война.
Много съжалявам за ПЦУ. Да, съжалявам.
Подкрепях тяхната автокефалия и смятах и все още смятам, че Патриарх Вартоломей постъпи мъдро, като я даде на Украйна.
И после, знаете, винаги съм за паралелни юрисдикции, за свободен избор и конкуренция - в нашия грешен паднал свят те действат оздравително на всичко, дори на църковния живот.
Но ПЦУ се държи немъдро. Затова ми е жал за тях. Вместо свободна, извън политиката, извън московската политика проповед на Христос сред тези, за които именно принадлежността към Москва беше камък на препъване, ПЦУ избра политиката на Украинската държава.
Още веднъж. Аз съм против нахлуването на Русия в Украйна и ми харесва това, че Патриарх Вартоломей направи немосковските православни канонични православни. Но защо да се излиза от едно блато в друго? А държавата за Църквата - това винаги е блато.
Нямам нищо против президента Зеленски и неговия курс към национална независимост на Украйна. Но защо да се прави от Църквата политическа подложка, защо да се превръща Църквата - Невестата Христова в идеологически отдел на ЦК. Да, ЦК, но просто на друга партия. Защо да се използват политическите грешки на хора от същата вяра? Защо да се извличат ползи от тези грешки? Защо да се борим за стени, куполи и мощи, а не за души?
Колко са практикуващите православни в Украйна? У нас в Русия - около 2 процента, не повече. А в Украйна? Казват, около 10 процента.
Така че вие, ПЦУ, идете, привлечете от останалите 90 процента. Идете, построете нови храмове. Увеличете се с нови манастири. Изкопайте нови пещери, в края на краищата. Просветете нови милиони вярващи. Кръстете Киевска Рус още веднъж!
Това е много тъжно, много - това, което прави ПЦУ.
Помнете жалката история, как бившият "агент на ФСБ", ключарят на Лаврата при УПЦ, с простото преминаване в юрисдикцията на ПЦУ става истински православен и престава да бъде "агент на ФСБ".
Това е профанация. Това е евтино.
Това е превръщането на Църквата в механизъм, готов по първия зов да обслужи политическите интереси на властта, дори и според вашето мнение, най-забележителната, какво я отличава от това, което прави Патриарх Кирил? За когото няма Христос, а само същото облизване и служба на властта. С какво? Това е също толкова далеч от християнството, извинете.
В това няма християнство, защото няма любов.
А учениците на Христос се разпознават само по любовта. Не по това, кой има достъп до лаврите, храмовете, пещерите и мощите. Не по това, кой има непосредствен достъп до властимащите. А по това, имате ли любов.
Ще кажете, "война"? Каква още може да бъде любов?
Вие сте Църквата, вие сте солта на земята. На война или не на война... Вие сте солта на земята. Или носите любов, или сте сол, която е загубила своята сила.
Всичко, по друг начин не става.
Какво пречеше да оставите Лаврата на УПЦ? Какво пречи да спрете да отнемате храмове?
Да, тези, които сега са на полето, в градината, в мазето, в гаража ще служат на Бога, но при това няма да загубят любовта - ще се възвисят стократно в очите на Бога, отколкото тези, които ще се борят до последно за стени, куполи и мощи, но ще загубят любовта.
Който отстъпи, който протегне ръка на брат си от друга юрисдикция - ето това е истинският неподправен християнин. Именно в него ще видим учениците на Христос. Истинските Христови ученици.
Вие сте близки до тази власт. Това е вашата власт, така че идете сами при президента, той ще ви приеме. Идете, кажете:
- Не ни трябват нито Лаврата, нито пещерите, нито мощите. Не трябва да лишавате Онуфрий от гражданство. Не докосвайте нашите братя. Оставете ги да се молят, където са се молили.
А ние, ПЦУ, ще отидем и ще изкопаем нови пещери. Пещери на любовта и Божията благост. И там ще избие извор на жива вода, вода на вярата и любовта. Това ще бъде християнство.
