Блаженнейший се обърна към участниците във форума 1700 години I-ви Вселенски събор
Отбелязвайки позитивната роля на император Константин в организацията на Събора, Предстоятелят на УПЦ предупреди за прекомерното сливане на църковната и държавната власт.
17 май 2025 година, в рамките на научно-богословски кръгъл маса, посветен на 1700-годишнината от Първия Вселенски събор, Блаженнейший Митрополит Киевски и всея Украины Онуфрий се обърна с приветствено слово към организаторите и участниците в кръглата маса. В своето послание Предстоятелят подчерта историческото и духовното значение на Никейския събор за цялата пълнота на Църквата, предава пресслужбата на УПЦ.
«Съборът в Никея, събрал през 325 година епископи от цялата Ойкумена, стана отговор на предизвикателствата на времето, преди всичко – на ереса на Арий, подривала самата основа на нашата вяра – Божествеността на Господа Иисуса Христа», – отбеляза Блаженнейший. Той напомни, че именно на този събор е утвърдена вярата в Сина Божий като единосъщен на Отца и е заложена практиката на съборно богословско разсъждение — в духа на братска любов и единомислие, водителство от Светия Дух.
Блаженнейший подчерта, че Никейският събор стана не само догматичен ориентир, но и образец на църковна съборност, където «истината се определяше не от авторитета на силата, а от единодушието в Светия Дух», – както е казано в Деянията: «Ибо угодно Святому Духу и нам» (Деян. 15:28).
Особено внимание Митрополит Онуфрий отдели на ролята на държавната власт в организацията на събора, благодарейки равноапостолния император Константин Велики, който, стремейки се към мир в империята, инициирал и подкрепил това велико събитие. Въпреки това Предстоятелят също така предупреди за прекомерното сливане на църковната и държавната власт: «Сътрудничейки с държавата, Църквата не трябва да губи своята пророческа свобода, своето призвание да бъде светлина на света».
Той напомни, че въпросите с богословски и каноничен характер трябва да се решават изключително в лоното на Църквата – чрез съборно разсъждение и молитвено водителство, а не политически методи. Сътрудничеството между Църквата и държавата е възможно и необходимо – в областта на милосърдието, защитата на семейството, културата, историческото наследство, – но то трябва да бъде ясно ограничено, за да се избегне подмяната на духовните ориентири с външни интереси.
В заключение Блаженнейший изрази надежда, че юбилейният форум ще стане място за дълбоко богословско размисление, братско общуване и утвърдяване на съборния дух: «Нека тази кръгла маса стане площадка за плодотворен богословски диалог, вдъхновен от Божественото Откровение и Свещеното Предание в духа на братско единство в съюза на мира» (Еф. 4:3).
Както пише СПЖ, по време на заседанието на Свещения Синод на 19 март 2025 година беше взето решение за празнуването от Украинската Православна Църква на юбилея от 1700-годишнината на Първия Вселенски събор. Тържествата ще се проведат на 1 юни 2025 година, в Неделята на свети отци от I Вселенски събор.
Първият Вселенски събор, състоял се през 325 година в град Никея (съвременна Турция), стана знаково събитие в историята на християнството, напомнят в пресслужбата на УПЦ. На него беше приет Никейският символ на вярата, определил основите на православното богословие, а също така беше осъдена арианската ерес. Съборът изигра ключова роля в формирането на догматичното учение на Църквата и укрепването на единството на християните. В частност, съборните решения утвърдиха за цялата Църква принципа за определяне на деня на празнуването на Пасха.
