За победата на народа в Черновци
Нима наистина доживяхме до това, че за да отстояваме правото си на молитва, трябва да показваме сила пред властите?
На 17 юни в Черновци се случи събитие, което е прието да се нарича «историческо». Около 5 хиляди енориаши на катедралния храм успяха за кратко време да се съберат и да изгонят от своята светиня група бандити, завзели храма за ПЦУ. И думата «бандити» тук съвсем не е хипербола. Ако момчета в шорти и балаклави внезапно нахлуват в храма и жестоко пребиват свещениците, чупят им ребрата, разбиват лицата им до кръв – това не са молители, не са вярващи, не са «религиозна общност». Това са обикновени бандити, които за своите действия трябваше да бъдат незабавно задържани от полицията.
Но именно в това е проблемът – вместо арест, силите за сигурност действаха с тях в един отбор. Полицаите защитаваха не духовенството и вярващите от бандитите, а напротив – бандитите от вярващите. Правоохранителите охраняваха не закона, а тези, които го нарушават откровено и цинично.
Вместо да помогнат на вярващите да влязат в своята светиня, силите за сигурност ги поливаха със сълзотворен газ, прилагаха срещу тях сила и всячески подкрепяха бойците. Казано по-просто, властта в лицето на полицията се опитваше да отнеме от вярващите украинци едва ли не последното, което им остана – правото на молитва в своята светиня.
Всъщност, това не е за първи път. Подобно видяхме във Лвов, Ивано-Франковск, Черкаси, множество други градове и стотици села. От края на 2022 година, когато Зеленски обяви курс към «духовна независимост», на вярващите цинично, мащабно и «безпределно» отнемат техните храмове. И това при положение, че молитвата за украинците днес е жизненоважна – защото те живеят сред ужасите на войната. Техните семейства са обстрелвани, техните бащи и братя са убивани на фронта, техните градове се изтриват от лицето на земята.
И те всичко това търпят. Търпят, когато преселниците получават помощ само на думи, когато чиновниците крадат от армията, когато цените на продуктите са по-високи от заплатите, търпят дори, когато техните близки се отвличат на улиците от ТЦК.
Но всяко търпение има някъде предел, има това, което днес е модерно да се нарича «червена линия». За вярващия човек – това е възможността за общуване с Бога. Не така, както му указва Президентът, неговите съветници или чиновници. Така, както иска той самият, така, както са го правили неговите предци през много поколения.
На 17 юни в Черновци хората показаха на властта, че имат свобода, че имат право на изповядване на своята вяра. Просто защото към храма не дойдоха 10, не 100, дори не 500 души. Дойдоха 5 хиляди. И властта се поколеба.
Наистина ли доживяхме до това, че за да отстояваме своето право на молитва трябва да показваме на властта сила? Наистина ли по друг начин не може?
