Изчисленията доказаха: животът не може да възникне сам. Но кой го е създал?
Ако животът не може да се появи сам, значи някой го е създал. Вярващият човек знае, кой точно.
През юли 2025 година Роберт Ендрес от Имперския колеж в Лондон публикува изследване, което поставя под съмнение възможността за случайно възникване на живота. Нека веднага кажем, че Ендрес е много авторитетен учен в света, а колежът заема 2-ро място в световната класация QS и може да се похвали с 14 лауреати на Нобелова награда.
Използвайки съвременни математически методи и теория на информацията, Ендрес доказа, че дори най-простата жива клетка изисква около милиард бита структурирана информация. Той сравни възможността за самовъзникване на живота от химическата «супа» на древната Земя със ситуация, в която учен се опитва да напише сложна научна статия, хвърляйки случайно букви на страницата. Още една аналогия: това е като случайно да се събере работещ компютър, хвърляйки на земята купчина части. Именно така, според изчисленията на учения, изглежда вероятността за «самосглобяване» на първата клетка от неорганични елементи.
Тоест, господстващата днес теория за произхода на живота на Земята е разбита на прах. Изглежда, ако си казал «А», трябва да кажеш и «Б». Ако животът не е могъл да се появи сам, значи някой го е създал. Вярващият човек знае кой именно. Но атеизмът е толкова внедрен в умовете на съвременното общество (включително и научното), че изследователите се опитват да намерят най-фантастичните отговори на своите въпроси, само и само да не видят очевидното.
Убедил се, че животът не е могъл да възникне сам, Ендрес се обърна към хипотезата, че животът на Земята е донесен от извънземни. Но тук възниква очевиден логически проблем, който забелязват дори обикновените читатели на научни публикации. Ако нас са ни създали извънземни, то кой е създал извънземните? А ако тях са ги създали други извънземни, то кой е създал тях? Получава се безкрайна верига, която не решава главния въпрос, а само го пренася по-нататък.
Днес, когато технологиите са достигнали фантастични висоти, ни внушават, че всичко може да се познае чрез наука, логика и разум, а вярата – това е област на суеверия и фанатизъм. Но парадоксът е: притежавайки суперкомпютри, способни да изчисляват трилиони варианти, учените не могат да стигнат до онзи прост извод, който без колебание прави всяко дете в неделното училище.
