Трябва ли УПЦ да забрани служението на Луганския митрополит?
В Украйна, където Църквата е отделена от държавата, властта може ли да диктува на Църквата кого да назначава за свещеник, а кого не?
Митрополита Лугански Пантелеймон съдът задочно осъди на 11 години затвор за «сътрудничество с рашистите». Съдиите аргументираха решението с това, че митрополитът е присъствал на събрание в Кремъл за легализация на завладените украински територии, давал е коментари на руските медии, одобрявал е окупацията на Украйна и т.н. Подробности и доказателства не ни бяха съобщени
Но сега не става въпрос за справедливостта на решението, искаме да обърнем вашето внимание на съпътстващото решение на съда – че архиереят е забранено да «зема каквито и да било длъжности в религиозни организации за срок от 13 години».
В «патриотичните» паблици усилено пишат, че сега Синодът на УПЦ е длъжен да свали архиерея от катедрата и да го забрани в служението. Но наистина ли е така? И тук въпросът съвсем не е в това, че подкрепяме извънцърковната дейност на митрополит Пантелеймон, проблемът е в друго.
Нека оставим настрана политическите и църковните реалии и си представим хипотетична ситуация, когато силите на реда намират и арестуват Луганския митрополит, той изтърпява определения срок и излиза на свобода. Какво да прави Синодът на УПЦ? Да се ръководи от решението на съда, да го лиши от катедрата и да забрани извършването на богослужения в продължение на 13 години? Но нали според върховния закон на страната – Конституцията – Църквата е отделена от държавата. Как може тя да диктува на Църквата кого да поставя за свещеник или архиерей, а кого – не?
Живеем в страна, където една от конфесиите властите наричат «атрибут на държавата» и лобират нейните интереси в други страни, а друга са готови да забранят на основание на канонични (!) връзки. От своя страна, религиозните дейци оказват на властта услуги от определен род, оправдавайки нейната дейност в чужбина.
Може би, по факти, Украйна вече не е светска държава?
