Църквата празнува паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел
На 12 юли, в деня на паметта на апостолите Петър и Павел, при православните завършва Петровият пост.
```html
Денят на светите първовърховни апостоли Петър и Павел – празник, който се отбелязва на 12 юли по нов стил. Той е наречен в чест на апостолите Петър и Павел, проповядвали християнството по целия свят. И двамата апостоли приеха мъченическа смърт за вярата с разлика от една година.
Преди да стане ученик на Христос, Петър беше рибар. Господ призова Петър и неговия брат, бъдещия апостол Андрей Първозвани, когато те ловяха риба на Генисаретското езеро.
Именно Петър пръв сред учениците нарече Учителя Христос, тоест Месия. Затова Господ го нарече Камък (така се превежда името Петър). На този камък на Петровата вяра Господ обеща да създаде Своята Църква, която няма да бъде победена от вратите на ада.
Когато преди разпятието на Христос първосвещениците го взеха под стража, Петър три пъти се отрече от Господа, както Той и предсказа. Но Петър се разкая и изкупи своето предателство, като стана пламенен проповедник на Христовата вяра. И наистина послужи за основата на Църквата – общността на верните на Спасителя.
До наши дни са достигнали две Съборни послания на апостол Петър. Те са включени в Новия Завет. Своите Послания Петър отправя към християните в провинциите на Мала Азия. Укрепва ги във вярата, предупреждава ги от влиянието на лъжеучители.
Към края на живота си Петър се върна в Рим и там беше заловен и екзекутиран за евангелската проповед. Това се случи през 67 година. Разпънаха апостола с главата надолу по негово собствено желание: той се считал за недостоен да бъде разпънат както Господ.
Павел не беше ученик на Христос по време на земния живот на Спасителя. Още повече, Савел (както се казваше Павел преди обръщането си в християнството) беше гонител на християните.
Савел се роди в Мала Азия, в град, много от жителите на който, бидейки юдеи, въпреки това имаха права на римски граждани, които даваха реални привилегии, право на особена държавна защита и разглеждане на всякакви обвинения в императорския, римски съд. За еврейския народ с неговия монотеизъм това беше сравнително рядко явление. Получи добро образование в Йерусалим и, изглежда, се подготвяше за длъжността равин. След завършване на обучението си той получи властта официално да преследва християните дори извън пределите на Палестина – в Дамаск.
Именно на път за Дамаск Господ призова Савел към апостолско служение. По време на пътуването бъдещия апостол освети най-ярката светлина, от която той сляп падна на земята. Чу се глас: «Савел, Савел, защо ме гониш?» На въпроса: «Кой си Ти?» Господ отговори: «Аз съм Иисус, Когото ти гониш».
Христос заповяда на Савел да отиде в Дамаск, където ще му бъде указано какво да прави по-нататък. Спътниците на Савел чуха гласа на Христос, но светлината не видяха. Ослепелия Савел беше доведен в Дамаск, научен на вярата и на третия ден кръстен. В момента на потапяне във водата Савел прогледна. Оттогава той стана ревностен проповедник на Възкръсналия Христос.
Юдеите бяха възмутени от неговото обръщане към Христос и Савел трябваше да избяга в Йерусалим. Там той се присъедини към християнската общност и се запозна с апостолите. И отново възмущение на юдеите, заплахи за убийство, от което го спаси римското гражданство.
Но Йерусалим трябваше да бъде оставен. Савел се отправи на своето първо апостолско пътуване, продължило от 45 до 51 година. Апостолите преминаха целия остров Кипър, именно в този период Савел започнаха да го наричат Павел. Заедно със свети Варнава той основа християнски общности в няколко града на Мала Азия.
Павел предприе още няколко апостолски пътувания. Просвещаваше хората с Христовото учение в Македония, Гърция и други земи. През дългите години на живот и проповед апостол Павел написа 14 послания; те са включени в Новия Завет.
Павел беше арестуван неведнъж и след последното задържане прие мъченическа смърт от меч. Не го разпънаха, защото не беше роб, а беше римски гражданин. Това се случи недалеч от Рим през 67 година, в периода на царуването на император Нерон.
По-рано СПЖ писа за ролята на апостолите Петър и Павел за римската общност и дали първовърховността на апостолите е реално оправдание за властта на папата в католицизма.
```
