Църквата празнува паметта на равноапостолите Кирил и Методий
Святи равнопостолни братя положиха основите на славянската писменост и култура през IX век.
24 май (11 май по юлианския календар) Църквата отбелязва Деня на паметта на светите равноапостолни Кирил и Методий — просветителите на славянските народи и създателите на славянската писменост.
Произход и ранни години
Светите братя са родени в византийския град Солун (съвременните Солун в Гърция) в семейството на военачалника Лъв. Константин е роден около 827 година, а неговият по-голям брат Методий — около 815 година. Техният баща е заемал висока длъжност в имперската администрация, което е осигурило на децата прекрасно образование.
По-малкият брат Константин от детството е проявявал изключителни способности към науките и езиците. Той е получил блестящо образование в Константинопол, изучавал е философия, диалектика, риторика, математика и астрономия. За своята ученост е получил прозвището "Философ". Методий е избрал военна кариера и известно време е служил като управител на една от славянските области, което му е дало познания за славянските езици и обичаи.
Монашеският път и мисионерската дейност
И двамата братя в зряла възраст приемат монашество. Методий става игумен на манастира Полихрон на азиатския бряг на Мраморно море, а Константин преподава философия в Константинопол и участва в богословски диспути.
През 860 година братята са изпратени от император Михаил III в Хазарския каганат за религиозна мисия. По-късно, през 863 година, те получават специална поръчка — да отидат в Велика Моравия по молба на княз Ростислав, който е искал да изпратят учители, способни да проповядват на славянски език.
Мисията в Велика Моравия
Велика Моравия е средновековно славянско държава, съществувала през IX-X век на територията на съвременна Чехия, Словакия, частично Унгария, Полша и Австрия. Днес тези земи са част от Чешката република и Словашката република, където Кирил и Методий са особено почитани като национални светци и просветители. Историческата област Моравия в момента е източната част на Чехия с център в град Брно.
Създаване на славянската азбука
Подготвяйки се за моравската мисия, братята създават първата славянска азбука — глаголица, основана на гръцкото писмо, но адаптирана за предаване на звуците на славянската реч. Те превеждат на славянски език основните богослужебни книги: Евангелие, Апостол, Псалтир и други църковни текстове.
Дейността на братята в Моравия продължава повече от три години. Те обучават славянската грамота, извършват богослужения на славянски език и ръкополагат свещеници от местното население. Въпреки това, тяхната мисия среща противодействие от немското духовенство, което настоява за използването само на латински език в богослужението.
Последни години и наследство
През 867 година братята заминават за Рим при папа Адриан II за подкрепа на своята мисия. Папата одобрява тяхната дейност и освещава преведените от тях книги. Константин приема схима с името Кирил и умира в Рим на 14 февруари 869 година, живял е само 42 години. Методий е ръкоположен за архиепископ на Моравия и Панония, продължава просветителската дейност и умира на 6 април 885 година.
Благодарение на труда на Кирил и Методий славянските народи получават възможност да изучават християнското учение на родния език, което допринася за разпространението на грамотността и развитието на културата. Н техните ученици пренасят славянската писменост в България, откъдето тя се разпространява в Сърбия, Рус и други славянски земи.
Денят на паметта на светите равноапостолни Кирил и Методий се отбелязва на 24 май по нов стил и е един от важните празници в православния календар. В някои славянски страни този ден също се отбелязва като държавен празник на писмеността и културата.
По-рано СПЖ пише за 10 факта за светите Кирил и Методий.
