Църквата празнува паметта на апостол Иоанн Богослов
Православните християни почитат паметта на апостола на любовта и великия богослов, автора на Евангелието и Апокалипсиса.
21 май (8 май по юлианския календар) Църквата извършва тържествено богослужение в памет на свети апостол и евангелист Йоан Богослов – любимия ученик на Христос, на когото е възложена особена мисия в историята на християнството.
Йоан Богослов заема изключително място в християнската традиция като автор на едно от четирите канонични Евангелия, три съборни послания и книгата Откровение (Апокалипсиса). Неговите богословски трудове имат фундаментално значение за християнското вероучение и оказали огромно влияние върху формирането на догматиката.
Евангелието от Йоан съществено се различава от синоптичните (Матей, Марк и Лука) с дълбочината на богословското осмисляне на събитията от земния живот на Христос. Именно Йоан подчертава божествената природа на Спасителя, започвайки своето повествование с думите: «В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог». Тези редове станаха краеуголният камък на християнската догматика за Боговъплъщението.
В своите послания апостол Йоан развива учението за любовта като основа на християнския живот. Неговите известни думи «Бог е любов» станаха духовен ориентир за милиони вярващи през вековете. Църквата особено почита апостола като проповедник на любовта и милосърдието, наставник в духовния живот.
Книгата Откровение, написана от Йоан в края на живота му по време на изгнание на остров Патмос, съдържа пророчески видения за съдбите на света и Църквата. Този апокалиптичен текст с неговата богата символика до днешен ден остава един от най-дълбоките и мистериозни в Свещеното Писание.
Според преданието, Йоан е бил единственият от дванадесетте апостоли, който не е приел мъченическа смърт, живеейки до дълбока старост – около 105 години. Според светоотеческото предание, дори в напреднала възраст той не е преставал да повтаря: «Деца, обичайте се един друг!»
Особеността на църковното почитание на апостол Йоан се състои в уникалността на неговото напускане на земния живот. Когато учениците на апостола дошли на мястото на неговото погребение, те не намерили тялото на светеца.
По-рано СПЖ пише, защо апостол Йоан се нарича апостол на любовта.
