Президентът на Естония за втори път отхвърли антицърковния закон
Президент Карис не утвърди версията на Закона за църквите, приета от парламента през април, считайки я за противоречаща на Конституцията.
На 3 юли 2025 година на официалния сайт на Рийгикогу беше публикувано съобщение, че президентът на Естония отново отказа да обнародва така наречения Закон за църквите и приходите, който предвижда възможност за принудително прекратяване на връзките на религиозните организации с чуждестранни структури.
Президентът на Естония Алар Карис не утвърди версията на Закона за църквите и приходите, приета от парламента през април, считайки я за противоречаща на Конституцията. С оглед на неговите забележки Рийгикогу подготви нова редакция и я прие на трето четене на 18 юни. Въпреки това и този обновен вариант президентът отказа да обнародва.
«Рийгикогу макар и да внесе някои изменения в текста на закона, те се оказаха недостатъчни. Законът все още противоречи на три члена от Конституцията и непропорционално ограничава свободата на сдружаване и вероизповедание», – отбеляза президентът.
Според президента, формулировките, касаещи понятията «заплаха» и «връзки с чуждестранни структури», остават твърде неясни и могат да засегнат общности, които не представляват реална опасност: «Според текста, достатъчно е дори това, че някой десетилетия назад е оправдавал насилие. По този начин, под действието на закона попадат и такива религиозни общности, забраната за връзки с които явно не съответства на целите на закона», – добави той.
Президентът на Естония Алар Карис също обърна внимание на това, че в обяснителната записка директно се посочва стремежът не само да се урегулират административните отношения, но и да се засегнат въпросите на вероучението и религиозната практика: «В обяснителната записка към закона директно се казва, че освен регулирането на административните отношения има желание да се контролира също така църковното учение и религиозните обреди», – подчерта той.
Освен закона за Църквата, президентът Карис също отказа да обнародва така наречения Закон за супербазата данни. Той посочи, че в системата се планираше да се включват сведения за религиозните убеждения. Според него, при работа с такава чувствителна информация са необходими ясни гаранции за защита на правата на гражданите.
По този начин, и двата закона бяха върнати в парламента за по-нататъшна доработка.
В Естонската Православна Църква (ЕПХЦ) напомниха, че приетият от парламента закон, въпреки поправките, все още нарушава Конституцията, ограничава свободата на вероизповедание и се намесва във вътрешния живот на религиозните организации. В ЕПХЦ подчертаха, че законът в първия ред е насочен срещу тяхната Църква, тъй като предвижда отказ от връзки с Московския Патриархат, а предложенията за преминаване под юрисдикцията на Константинопол звучат на фона на законодателен натиск, което изключва възможността за свободен и каноничен диалог.
По-рано СПЖ писа, че в Естонската Църква изразиха надежда, че държавният глава ще вземе обмислено решение в защита на свободата на вероизповедание.
