ЕС поставя под съмнение европейското бъдеще на Молдова заради гоненията срещу Църквата

```html

В Европейския съюз расте загрижеността относно нарушенията на религиозната свобода в Молдова, което може да повлияе на нейния статут на кандидат за членство в ЕС, съобщава изданието «Молдавские ведомости». 

Според информацията на изданието, повод за политическия скандал стана неотдавнашното препятстване на поклонението на архиепископ Маркел в Йерусалим на Великден — без обяснение на причините, както и последващите съобщения за репресии срещу духовенството и вярващите на Молдовската Православна Църква.

Според информацията на молдовските медии, през последните месеци в страната се регистрират изземвания на икони, проверки на поклонници, глоби за участие в богослужения и административен натиск върху енории, намиращи се в юрисдикцията на МПЦ, канонично свързана с Московския Патриархат.

На фона на тези събития белгийският депутат от Европарламента Барбара Бонте (група «Патриоти за Европа») изпрати официално запитване до Европейската комисия с въпрос, «дали такава страна отговаря на европейските ценности изобщо».

В документа се подчертава: обръщението се отнася до отношението на властите на Молдова към духовенството и енориашите, свързани с Руската Православна Църква. Тези действия предизвикват сериозни съмнения относно ангажимента на Молдова към основните европейски принципи и стандарти в областта на правата на човека.

Основание за запитването стана докладът на литовската правозащитна организация Žmogaus teisių apsauga («Защита на правата на човека»), представен по време на 59-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева. 

В документа се говори за влошаване на положението на православните християни в Република Молдова, което е «резултат от дискриминационната политика, провеждана от властите на Молдова спрямо Православната Църква на Република Молдова, канонично свързана с Руската Православна Църква». 

Правозащитниците подчертаха, че «международното право и националното законодателство на страните, избрали демократичен път и претендиращи за спазване на правата на човека на своята територия, не допускат забрана на организационни или канонически връзки между религиозни организации и техните централни органи». 

«От гледна точка на правото и демокрацията, забраняването или ограничаването на дейността на Църквата изключително на основание на нейната принадлежност към конкретна страна, дори ако тази страна е Руската Федерация, е невъзможно и незаконно», - се казва в документа. 

Правозащитниците също така призоваха държавите «да намерят в себе си решимост да се въздържат от преследване или дискриминация на вярващите, чиито исторически религиозни и канонически връзки с техните центрове са неотделима част от тяхната религиозна свобода и право на свобода на убежденията». 

В документа също така се казва, че «независимо от това, колко силно някои политици в такива страни като Украйна, Естония или Република Молдова, желаят да отдават предпочитание на определени религиозни конфесии заради политическа изгода и да ограничават правата на други, необосновано обвинявайки ги в «промосковска» ориентация и използвайки изпълнена с омраза реторика за повишаване на собствения си политически рейтинг, от такава политика трябва да се откаже в полза на спазването на правата на човека независимо от политическите тенденции или предизборните цели».

«Ако политиците продължат да вървят по пътя на размиване на законодателството, избирателно защитавайки правата на отделни религиозни, национални или етнически групи, това само ще задълбочи обществения разкол, конфронтацията и омразата. Още по-лошо, това ще създаде впечатление, че такива престъпления, като рейдове в църкви, нападения на вярващи и неконтролирано насилие спрямо тези, които държавната политическа пропаганда нарича «проруски» или «врагове на народа», са приемливи и дори оправдани», - смятат правозащитниците.

Те също така подчертаха, че «политическите власти трябва да различават личната юридическа отговорност, която трябва да се прилага само към лица, признати за виновни от независим съд, и политическата критика, която не трябва да води до дискриминация или да бъде подкрепяна от държавни институции в ущърб на законните права и интереси на защитаваните религиозни групи». 

«Опитите да се възложи колективна отговорност на всички вярващи за изказвания или действия на религиозни лидери от други страни или да се разглежда каноническата или организационната принадлежност към Руската Православна Църква като основание за преследване или лишаване от права, явно представляват дискриминация и нарушения на правата на човека», - се казва в документа.

По-рано СПЖ писа, че в ООН разказаха, че радикали нападат вярващите на УПЦ и завземат техните храмове.

```