Нож в гърба на Зеленски от УГКЦ и ПЦУ
След светкавичното приемане на закона срещу НАБУ и САП, които се курират от Запада, Зеленски неочаквано се сблъска със сериозни проблеми.
Из цялата страна изведнъж възникнаха многолюдни митинги, а в ЕС се разрази много мощна критика по негов адрес. Президентът сякаш «отстъпи», обещавайки да приеме нов законопроект за връщане на НАБУ и САП техните правомощия, но «антизеленската» вълна не спада.
Парадоксално, но към протестите срещу властта се присъединиха ПЦУ и УГКЦ.
Един от говорителите на структурата на Думенко, одиозният рейдър Роман Грищук, лично се присъедини към протестните акции и призова всички свои поддръжници (а те не са малко) да последват неговия пример.
От страна на УГКЦ се изказа самият Святослав Шевчук. Той сравни протестите срещу властта с Майданите от 2004 и 2014 години и заяви, че действията на властта «подкопаха доверието на народа към властта, а на международните партньори – към Украйна». Той също така благодари на тези, които излизат на протестни акции срещу Зеленски. Ръководителят на ПЦУ Сергей Думенко засега мълчи, но няма съмнение, че и той е «на нисък старт».
И тук си струва да отбележим няколко важни момента.
1. Зеленски оправда фактическия захват на НАБУ и САП с «руското влияние» върху тези структури. И тук той действа по отдавна изпробвана схема, тъй като обвиненията в работа на «агенти на Кремъл» по-рано винаги сработваха. Преследването на УПЦ, опозицията, неудобните журналисти винаги беше съпроводено с тези диви и напълно лъжливи обвинения. И винаги «минаваше». Но, по някаква причина, не и този път.
2. И Шевчук, и Грищук аргументират сега подкрепата на новия «майдан» с необходимостта от борба с корупцията. Но по време на управлението на Зеленски корупционните скандали бяха много. И всички мълчаха. Изказаха се против само след «атаката» на НАБУ и САП. Тоест, въпросът изобщо не е в корупцията, а в подводните политически течения, в които Зеленски постепенно се оказва извън играта.
3. Настоящата власт всячески благоприятства и на ПЦУ, и на УГКЦ. Достатъчно е да си спомним за неотдавнашното лобиране на Зеленски пред папата за канонизацията на Щептицки, който е сътрудничил и с Хитлер, и със Сталин. За ПЦУ не си струва да се споменава – тя стана фактически държавна. Но щом подухна лек ветрец на промени, и вместо благодарност и подкрепа, лидерите на патриотичните конфесии, усетили слабостта на Зеленски, фактически намекват за неговото сваляне.
Гореспоменатите структури живеят, следвайки зверския модел на поведение – да разкъсат лидера, щом усетят неговата слабост. Това, което Киплинг описва в «Маугли» с една фраза: «Акела пропусна». И Зеленски тук – далеч не е първият. Може да си спомним предателството на Епифаний към своя благодетел Порошенко след неговата загуба в президентската надпревара, критиката от страна на ПЦУ към главата на лавърския резерват Остапенко веднага след неговото уволнение и т.н.
Френският политик от XVIII век Шарл де Талейран-Перигор веднъж каза фраза, която стана известна: «Навреме да предадеш – това не е предателство, а предвиждане».
Съдейки по всичко, в ПЦУ и УГКЦ тези думи отдавна са станали култови.
