Как отбелязаха в Киев Деня на Кръщението на Рус през 1888 година
Пише писателят от Харков Йероним Ясинский.
«Улиците бяха препълнени с народ. Всички вървяха към Днепър. Нарядните киевлянки или, както те сами се наричат, киянки шумяха със своите накрахмалени сини, розови и бели рокли, в съпровод на измити и благообразни кавалери. Нямаше нито едно тъжно лице. Очакването на тържеството на всички наложи печат на някаква особена празнична енергия. На Крещатик народът буквално се тълпеше. Два потока, по двата тротоара, бързо крачеше пъстрата тълпа. Общото движение увлече и мен, и аз тръгнах в крак с всички. Колкото по-далеч, толкова по-гъста и по-гъста ставаше тълпата…
Величествена картина се разкри пред мен. Вече доста високо стоеше слънцето в съвършено безукоризнена небесна лазур. Отдясно, на стръмна планина, се издигаше паметникът на св. Владимир с кръст в ръка. Зелените склонове на планината изглеждаха живи от тълпящия се по тях народ. Първоначално беше направено разпореждане да не се пуска народът на склоновете. Но когато народът започна да пристига, разпореждането беше отменено, може би, защото нямаше сили да се приведе в изпълнение — тълпата се състоеше, поне, от 40 000 души — и така празненството изведнъж придоби необичайно грандиозен и живописен вид. Тези планини можеха да се сравнят с колосални букети цветя…
Около паметника на св. Владимир вече искряха кръстове и хоругви на кръстния ход. Четири огромни кадилници димяха около паметника, и лек дим се издигаше нагоре в стълбообразна спирала.
Около половин час продължаваше шествието на духовенството. Техните ризи блестяха на слънцето, леко облаче дим и прах обгръщаше процесията, а във въздуха над нея се люлееха сребърни и златни хоругви».
