8 юли ... Киев ... Окхматдет ...
Трагедията, която се случи днес, е просто поразителна със своята жестокост и цинизъм.
През третата година от войната много хора вече свикнаха с факта, че всеки ден се убиват хора, разрушават се къщи, осакатяват се съдби. Но трагедията, която се случи днес, е просто изумителна по своята жестокост и цинизъм. Ракетен удар попадна в детската болница, в отделението, където онкоболни деца се борят за живота си. Нямам думи, дори сълзи... Децата, техните майки и бащи, техните близки, които вече са имали достатъчно скръб заради ужасната диагноза... И сега, там, където за тях е блеснал лъч надежда за изцеление, пристига ракета, за да отнеме тази надежда и дори самия живот. Удар по детска болница... Какво по-жестоко и нечовешко може да се случи? Днес злото показа на човечеството своята зверска усмивка.
Окървавени деца... Писъци и стонове изпод развалините... Преди две хиляди години същите писъци са се чували във Витлеем, когато войниците на цар Ирод са избили бебетата. Биели ги, защото този слаб цар искал да остане на власт. По абсолютно същата причина днес в Киев страдат невинни деца. Някой на удобен висок пост е трябвало да изпрати "сигнал" на опонентите си. Някой трябва да засили преговорната си позиция. Някой има нужда да остане на власт. Някой трябва да докаже на всички, че страната му е велика и силна. На високите постове се изпращат "сигнали", за които невинни деца плащат с живота си.
До каква степен на извратеност сме стигнали?! Не е ли време да спрем?! Не е ли време всички участници да се погрижат това да не се случва?! Помислете за всички онези, които се борят за власт, величие, пари, престиж, дипломатически постове и други неща за себе си или за своята страна. Които призовават да се борим за руския или за който и да е друг свят. Струва ли си всичко това живота на децата, които сте погубили?!
