Турските власти ще превърнат в джамия християнски храм от X век
Катедралата, издигната в арменския средновековен град Ани (източна Турция), се счита за един от най-важните паметници на арменското християнско наследство.
На 13 юли 2025 година стана известно за решението на турските власти да превърнат древния християнски храм — катедралния събор Ани (Сурб Аствацацин) — в джамия. Това съобщи ръководителят на археологическите разкопки в района на руините на Ани, доцент Мухаммет Арслан.
Съборът, издигнат в края на X век в арменския средновековен град Ани (източна Турция), се счита за един от най-важните паметници на арменското християнско наследство.
Въпреки че Ани официално е признат за археологически обект и се намира под юрисдикцията на Министерството на културата и туризма на Турция, самият събор не е посочен на сайта на министерството като джамия. В документацията той фигурира в раздела за реставрационни проекти за 2023 година като обект «2-ри етап на реставрация на Катедралния събор Ани».
Доцент Арслан заяви, че съборът е бил превърнат в джамия след завладяването на Ани от селджуките начело със султан Алп-Арслан. След завладяването християнският кръст на купола е бил свален, а на негово място е поставен златен полумесец. Арслан твърди, че именно тук се е състояла първата петъчна молитва в Анатолия.
Въпреки това, такива изявления бяха подложени на критика от страна на експерти. Архитектът и историк Алин Понтиоглу, участник в проекта Ani Mobile App и член на Асоциацията на архитектите и инженерите HAYCAR, отбеляза, че няма достоверни исторически свидетелства, потвърждаващи превръщането на събора в джамия след завладяването.
«Според повечето източници, Алп-Арслан е завладял града, но съборът е останал християнски храм. Освен това, неговият син Мелик-шах се ползвал с голямо уважение сред арменците и до днес в арменските семейства наричат синовете си “Мелик”», — отбеляза тя.
Решението за превръщането на събора в джамия предизвика критика от страна на специалисти в областта на опазването на културното наследство. Ръководителят на Асоциацията за история на изкуствата на Турция (STD) Шериф Яшар заяви:
«Ани — това е преди всичко културно наследство, отразяващо историята на множество народи и религии. Превръщането на този паметник в джамия без необходимост и без присъствие на вярващи — това е политически ход, нарушаващ обществения мир и междурелигиозното уважение».
Според него, съборът, може би, кратковременно е бил наричан Фетхие-джамия през XI век, но скоро е бил изоставен поради земетресения. Яшар подчерта, че превръщането на храма в джамия след толкова векове «е лишено от смисъл и превръща универсалния културен обект в инструмент на политическа символика».
Той също така посочи, че добавянето на архитектурни елементи, присъщи на джамията, като михраб или минаре, изкривява първоначалния замисъл на арменската религиозна архитектура.
«Това е повторение на същия път, по който Турция тръгна, превръщайки Айя-София и манастира Хора в джамии. Културното наследство вече не се защитава, а се използва за политически цели», — заяви Яшар.
От своя страна, международните организации и обществеността изразяват загриженост: ситуацията в Ани може да повтори съдбата на събора Света София в Константинопол, превърнат в джамия през 2020 година въпреки протестите на световната общност и препоръките на ЮНЕСКО.
По-рано СПЖ писа, че главата на Турция заяви, че по волята на Аллах Айя-София ще остане джамия завинаги.
