Църквата празнува паметта на свети великомъченик и целител Пантелеймон
Паметта на светеца, към когото се молят за изцеление от болести – великомъченик Пантелеймон – се отбелязва на 9 август.
На 9 август Църквата молитвено почита паметта на свети великомъченик и лечител Пантелеймон.
Светецът е роден във Витиния (Мала Азия) в град Никомидия в семейството на знатния езичник Евсторгий и е наречен Пантолеон (което означава „по всичко лъв“), тъй като родителите му желаели да го видят като мъжествен и безстрашен младеж. Майка му, светата Еввула (памет на 30 март), възпитавала момчето в християнската вяра, но рано завършила земния си живот. Тогава бащата изпратил Пантолеон в езическо граматическо училище, а след това го обучавал на медицинско изкуство при известния в Никомидия лекар Евфросин. Отличавайки се с красноречие, добро поведение и необикновена красота, младият Пантолеон бил представен на император Максимиан, който пожелал да го остави при своя двор и впоследствие да го направи придворен лекар.
По това време в Никомидия тайно живеели свещеномъчениците презвитери Ермолай, Ермип и Ермократ, оцелели след изгарянето на 20 хиляди християни (памет на 28 декември) в Никомидийската църква през 303 година и страданията на свещеномъченик Анфим (памет на 3 септември). От прозореца на уединената си къща свети Ермолай многократно виждал благообразния младеж и прозорливо предвидял в него избран съд на Божията благодат. Един ден презвитерът повикал Пантолеон в своето убежище и, разпитвайки го за родителите, за вярата и целия му живот, започнал с него разговор, по време на който изложил основните истини на християнската вяра. Оттогава Пантолеон започнал ежедневно да посещава свещеномъченика Ермолай и с наслада слушал това, което му откривал Божият служител за Сладчайшия Иисус Христос.
Един ден, връщайки се от учителя, младежът видял на пътя мъртво дете, ухапано от ехидна, която се извивала наблизо. Изпълнен със състрадание и жалост, Пантолеон започнал да моли Господа за възкресението на умрелия и унищожаването на отровното влечуго. Той твърдо решил, че в случай на изпълнение на молитвата му ще стане християнин и ще приеме свето Кръщение. И по действието на Божествената благодат детето оживяло, а ехидната се разпаднала на парчета пред очите на удивения Пантолеон.
След това чудо свети Ермолай кръстил младежа. Седем дни новокръстеният прекарал при своя духоносен учител, попивайки в сърцето си боговдъхновените истини на светото Евангелие.
Ставайки християнин, Пантолеон често разговарял с баща си, разкривайки му лъжливостта на езичеството и постепенно го подготвял за приемане на християнството. По това време Пантолеон вече бил известен като добър лекар, затова при него довели сляп, когото никой друг не можел да излекува. „Светлината на очите ти ще върне Отецът на светлината, истинският Бог,“ – казал му светецът, – „в името на моя Господ Иисус Христос, просветляващ слепите, прогледни!“ Слепецът веднага прогледнал, а заедно с него духовно прогледнал и бащата на светеца – Евсторгий, и двамата с радост приели свето Кръщение. След смъртта на баща си свети Пантолеон посветил живота си на страдащите, болните, бедните и нищите. Той безвъзмездно лекувал всички, които се обръщали към него, посещавал затворниците в тъмниците и при това изцелявал страдащите не толкова с медицински средства, колкото с призоваване на Господа Иисус Христос.
Максимиан убеждавал светеца да опровергае доноса и да принесе жертва на идолите, но избраният страстотерпец Христов и благодатен лекар изповядал себе си като християнин и пред очите на императора изцелил парализиран: „В името на Господа Иисус Христос, стани и бъди здрав“, – произнесъл свети Пантолеон, и болният веднага оздравял. Разяреният Максимиан заповядал да бъде екзекутиран изцеленият, а свети Пантолеон предал на най-жестоки мъчения. „Господи Иисусе Христе! Предстани ми в този момент, дай ми търпение, за да мога до края да изтърпя мъчението!“, – молил се светецът и чул глас: „Не бой се, Аз съм с теб“.
Във всички многобройни изтезания мъжественият Пантолеон останал невредим и с дързост изобличавал императора. Господ многократно се явявал на светеца и го укрепявал. По това време пред съда на езичниците се явили презвитерите Ермолай, Ермип и Ермократ. Те мъжествено изповядали Сладчайшия Господ Иисус и били обезглавени (памет на 26 юли).
По заповед на императора свети великомъченик Пантолеон бил доведен в цирка и хвърлен на разкъсване от диви зверове. Но зверовете лижели краката му и се отблъсквали един друг, стараейки се да докоснат ръката на светеца. Виждайки това, зрителите се изправили от местата си и започнали да викат: „Велик е Бог християнски! Да бъде освободен невинният и праведен младеж!“ Разяреният Максимиан заповядал на войниците да посекат с мечове всички, които славели Господа Иисус, и дори да посекат зверовете, които не докоснали светеца мъченик. Виждайки това, свети Пантолеон възкликнал: „Слава Тебе, Христе Боже, че не само хората, но и зверовете умират за Тебе!“
Накрая обезумелият от ярост Максимиан заповядал да бъде отсечена главата на великомъченик Пантолеон. Войниците довели светеца на мястото на екзекуцията и го привързали към маслиново дърво. Когато великомъченикът започнал да се моли на Господа, един от войниците го ударил с меч, но мечът станал мек като восък и не нанесъл никаква рана. Поразени от чудото, войниците извикали: „Велик е Бог християнски!“ В това време Господ още веднъж се открил на светеца, наричайки го Пантелеймон (което означава многомилостив) вместо предишното име Пантолеон, заради неговото велико милосърдие и състрадателност.
Когато мъченика отсекли главата, от раната заедно с кръвта изтекло и мляко, а маслината, към която бил привързан светецът, в този момент разцъфнала и се изпълнила с целебни плодове. Виждайки това, много хора повярвали в Христа Иисуса. Тялото на свети П
