Църквата на Естония подаде жалба в ЕСПЧ във връзка с преследването от властите
След предварителното разглеждане на делото Европейският съд отнесе тези жалби към категорията на потенциални дела със сериозно обществено значение.
Естонската православна християнска църква и Пюхтицкият манастир подадоха жалби в Европейския съд по правата на човека, след като, по техни думи, бяха изчерпани вътрешните средства за правна защита. Това съобщи изданието Postimees.
Поводът за обръщението стана политическо изявление, прието от Рийгикогу на 6 май 2024 година, в което Московският патриархат беше обявен за институт, подкрепящ агресията на Руската федерация. Според обясненията, предоставени от Рийгикогу скоро след това, под действието на това изявление попадат също Естонската църква и манастирът.
Във връзка с това те се обърнаха към административния съд с цел премахване на правните последици и изключването им от списъка на поддръжниците на войната.
«Ако Рийгикогу, правейки такова изявление, не се увери, че то не засяга регистрираните в Естония религиозни обединения, действащи по законите на държавата, и не провокира враждебно отношение към тях, а съдебната система при това не се счете за компетентна да разгледа по същество жалбите срещу политическото изявление на парламента, то това създава опасна ситуация, в която човек няма никакви средства за правна защита от несправедливи и враждебни политически изказвания», – обясниха представляващите църквата и манастира адвокати.
В жалбите, подадени в ЕСПЧ, заявителите виждат нарушение от страна на Естонската република на членове 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) и 11 (свобода на събранията и обединенията) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Църквата и манастирът не са съгласни с позицията на Рийгикогу, според която политическо изявление към чужд субект може да засяга регистрираните в Естония религиозни обединения.
«След предварителното разглеждане на делото ЕСПЧ не само призна жалбите за приемливи, но и постанови, че те повдигат важни въпроси за тълкуването и прилагането на Конвенцията, изискващи спешно разглеждане. Съдът отнесе тези жалби към категорията на потенциални дела със сериозно обществено значение (impact cases). На Естонската република беше предложено да представи своята позиция по делото, както и да изрази мнение за възможността за сключване на приятелско споразумение», – добавиха адвокатите.
По убеждение на адвокатите, «това решение ясно показва, че в настоящата геополитическа ситуация свободата на вероизповедание и свободата на обединения заслужават същата защита, както и съображенията за сигурност».
Както писа СПЖ, президентът Карис два пъти наложи вето на закон, който е насочен срещу Естонската християнска православна църква.
