Ректор на КДА обясни защо Грамотата не означава подчинение на УПЦ на Москва
Споменаването на Грамотата на Патриарх Алексий II – това не е акт на подчинение, а указание за начало на нов институционален етап в историята на УПЦ.
В доклада «Благословена грамота патриарх Алексий II (1990) и съвременният каноничен статус Украинската Православна Църква» ректорът на Киевските духовни училища архиепископ Белогородски Силвестър обясни в какво канонично положение се намира Украинската Православна Църква, съобщава пресслужбата на КДА.
Архиепископ Силвестър отбеляза, че след Събора на УПЦ на 27 май 2022 година в Теофания, в обществото и в Църквата се разрази широка дискусия относно реалния статус на Украинската Православна Църква. Основният предмет на споровете – първото положение на новия Устав на УПЦ, в което се споменава Грамотата на патриарх Алексий II от 1990 година. Някои тълкуват това като доказателство за продължаващата зависимост на УПЦ от Руската Православна Църква.
Ректорът на КДА напомни, че Уставът от 2022 година радикално е променил предишната редакция, премахвайки от него всички пряки указания за връзката на УПЦ с РПЦ: бяха изключени положенията за подчинение на решенията на Архиерейския събор на РПЦ, за благословението на Предстоятеля на УПЦ от Московския патриарх, за постоянното членство на Митрополита Киевски в Синода на РПЦ и други.
«По този начин, споменаването на тази Грамота от 1990 година в първия пункт на обновения Устав не е указание за аффилиация на нашата Църква с Московския патриархат», – се казва в доклада.
Следователно, споменаването на Грамотата – това не е акт на подчинение, а указание за началото на нов институционален етап в историята на УПЦ.
В потвърждение на тази теза владика напомни за писмото на Блаженейшия Митрополит Онуфрий до ГЭСС от 28 септември 2022 година, в което ясно е казано: УПЦ притежава пълна канонична самостоятелност. Грамотата на патриарх Алексий II вече не определя каноничния живот на Църквата, а е само исторически документ.
Ректорът на КДА отбеляза, че практиката на последните десетилетия доказва независимостта на УПЦ: нейните епископи директно общуваха с йерархите на други Поместни Църкви, без участието на Московския патриархат. Освен това, с началото на руската военна агресия УПЦ напълно прекрати дори формалното дипломатическо взаимодействие с РПЦ.
«Ние самостоятелно извършваме мисия в чужбина и самостоятелно поддържаме евхаристично и молитвено общение с други Поместни Църкви», – подчерта архиепископ Силвестър.
Както пишеше СПЖ, Блаженейшият Онуфрий публикува обръщение по случай годишнината от Събора в Теофания.
