Отричането на чудото на Благодатния огън – провокация на дявола, – гръцки богослов.
Елладският богослов о. Анастасиос Гоцопулос разказа за историческите свидетелства на чудото на слизането на Благодатния огън.
Известният гръцки богослов и православен писател пресвитер Анастасиос Гоцопулос публикува на гръцкия клон на СПЖ статия, в която подробно опровергава опитите за отричане на чудото на сливането на Благодатния огън в Йерусалим и нарича такива опити провокация на дявола.
«Всяка година в дните на Великия пост и Страстната седмица дяволът се опитва да изкушава вярващите. Един от най-монотонно повтарящите се негови провокации е отричането на великото, уникално чудо на Светия Светлина, излъчвано от Животворящия Гроб на нашия Господ в Йерусалим», – подчерта свещеникът.
Отец Анастасиос отбеляза, че съществуват неопровержими исторически свидетелства за сливането на Благодатния огън, датирани от IV век до наши дни. В своята статия той особено подчерта, че каквито и методи да се използват за опровергаване на това чудо, неговата автентичност не може да бъде оспорена.
Богословът се позовава на изследването на инженера-архитект Харис Скарлакидис «Светият Светлина, Чудото на сливането на Светлината на Възкресението на Гроба Христов» (Атина, 7-мо издание, 2021), в което са събрани и систематизирани 85 исторически свидетелства за сливането на Благодатния огън от IV до XVI век.
«Наричам го многовидно и многообразно, защото неговите проявления не са едномерни: Чудесно се запалва централната лампада на Светия Гроб, понякога лампадите на Храма на Възкресението или свещите, които държат вярващите», – пише о. Анастасиос, обяснявайки различните форми на проявление на чудото на Благодатния огън.
Свещеникът особено отбелязва уникалното свойство на Благодатния огън в първите минути след сливането: «Как да обясним с помощта на законите на физиката факта, че Светият Светлина в първите минути от появата си осветява, но не изгаря? Всяка година виждаме как много вярващи докосват лицата си (и някои дори с гъста брада!) до пламъка на запалената от Светия Светлина връзка от 33 свещи и не се изгарят?»
Забележително е, че историческите свидетелства, потвърждаващи чудото на Благодатния огън, принадлежат на представители на най-различни религиозни традиции – не само православни, но и католици, монофизити, а също и мюсюлмани. Отец Анастасиос представя впечатляваща статистика за националния произход на 85 автори, свидетелстващи за Светия Светлина: французи (17), англичани (9), гърци-византийци (8), италианци (7), араби-мюсюлмани (7), германци (6), етиопци (5), арменци (5), руснаци (4), перси (4), исландци (3), египетски копти (2), иракчани (халдеи) (2), киприот, сириец, молдаванин, белгиец-фламандец, австриец и швейцарец.
Гръцкият богослов напомня също за известното историческо събитие от 1579 година, когато османските власти не позволили на православния Патриарх да влезе в храма на Гроба Господен и предали правото за извършване на церемонията на арменския (монофизитски) патриарх. «По време на сливането на Светия Светлина той "излезе" от колоната при централния вход на Храма на Възкресението и запали лампадите на православните, които бяха заключени отвън на храма. Тунор, мюсюлманин, видял чудото, изповяда Христос и прие мъченичество за Неговото име», – пише о. Анастасиос. Според свещеника, тази колона с пукнатина все още е неопровержим свидетел на чудото.
В заключение на своята статия свещеникът представя подробно свидетелство на персийския учен-енциклопедист ал-Бируни (973-1048), автор на над 150 научни произведения. В своето произведение «Хронология на древните обичаи» (1000 г. сл. Хр.) ученът пише за сливането на Благодатния огън като за феномен, който поразява дори скептично настроените изследователи на естествените науки.
Ал-Бируни подробно описва реда на подготовка за чудото, когато мюсюлманските власти сами проверявали Гроба Господен, запечатвали го и поставяли своите светилници, а също така споменава за опит на един от султаните да опровергае чудото, заменяйки фитилите на лампадите с медна тел, която, въпреки това, се запали при сливането на Благодатния огън.
«Сливането в този ден на този небесен огън, който се връща в определено време и място, става причина за нашето удивление», – цитира о. Анастасиос думите на персийския учен, потвърдявайки по този начин, че дори представители на други религии и учени признавали автентичността на това велико християнско чудо.
По-рано СПЖ пише, че в Йерусалим в храма на Възкресението Христово слязъл Благодатния огън.
