Гръцкият богослов за ПЦУ: Томосът не е магия, превръщаща миряните в епископи
Гръцкият богослов разкритикува предоставянето на автокефалия на ПЦУ, която «притежава томос, но не е Църква».
На провеждащата се в гръцкия Пирея богословска конференция, теологът Василис Тулумбцис изнесе доклад, в който остро критикува решението на Константинопол за предоставяне на автокефалия на ПЦУ, - предава кореспондентът на СПЖ. Неговият доклад се наричаше «Църковна оценка на неръкоположението според VII Вселенски събор и украинската криза».
Според гръцкия богослов, групата, която в крайна сметка получи през януари 2019 година томос за автокефалия от Константинополския патриарх, се състоеше от представители на три категории: бивши канонични епископи, откъснали се от УПЦ, представители на разколнически структури и самопровъзгласени «епископи», които вероятно са безблагодатни.
«Въпреки че тези три случая имат различни еклезиологически характеристики, всички без изключение бяха приети по една и съща процедура и по същия начин. Всички без изключение бяха признати като архиереи на Църквата», – отбеляза Тулумбцис.
Автокефалията не дарява свещенство
Богословът подчерта принципната разлика между възстановяването в свещенството и предоставянето на автокефалия:
«Невъзможно е административно действие, каквото е автокефалията, да предостави магически свещенство на хора, които никога не са го получавали и може би никога не са принадлежали към тялото на Църквата», – заяви той.
Според Тулумбцис, това създава безпрецедентен парадокс – «когато група, която притежава томос за автокефалия, не е Църква».
Той поясни: «Църквата, за да стане автокефална, трябва преди всичко първоначално да бъде Църква. Тъй като Църквата произлиза и се осъществява [там, където има] действителни тайнства, освещаваща благодат и свещенство».
Пряко злоупотребление със VII Вселенски събор
Богословът обвини привържениците на ПЦУ сред богословите и йерарсите на гръцкия свят в изкривяване на постановленията на VII Вселенски събор за оправдание на неканонични решения.
«Изследванията, които се опитваха богословски да обосноват приемането на украинските схизматици, по същество представляваха опит чрез различни интелектуални акробатически трикове да послужат като богословско обоснование на еклезиологически несъстоятелното решение на Вселенската патриаршия», – констатира той.
Гръцкият богослов подчерта, че VII Вселенски събор разглежда въпроса за приемането на епископи, които първоначално са получили действително ръкоположение в лоното на Църквата преди да изпаднат в иконоборческа ерес. В случая с украинските разколници ситуацията е коренно различна.
Към еклезиологията на клоните
Според Тулумбцис, приложената в украинския въпрос практика води до приемане на «еклезиологията на клоните», характерна за католицизма след II Ватикански събор, където се признава наличието на действителни тайнства във всички исторически църкви.
«Тъй като неповторението на ръкоположението утвърждава предсъществуването на действително свещенство, но в този случай такъв подход няма ограничения, в крайна сметка се получава, че еретици и схизматици по принцип не съществуват», – поясни богословът.
Заключение
«Практиката, приложена относно начина на приемане и признаване на украинските схизматици, нямаше никакво отношение към VII събор и не съответства на православната еклезиология, за която не съществуват действителни тайнства и свещенство извън Църквата», – заключи Тулумбцис.
Богословът подчерта, че украинският църковен въпрос като еклезиологическа проблема ще остане нерешен, докато православната еклезиология се отстранява на периферията, а търсенето на решение се извършва на ниво центрове на геополитическа власт, които «нито ръкополагат, нито възстановяват, а само заповядват».
По-рано СПЖ писа, че на провеждащата се в Пирея конференция митрополит Серафим заяви, че възстановяването на Филарет и Малетич от Константинополската патриаршия е било недействително.
