Естонските власти приеха изменения в закона, насочени срещу Църквата
Парламентът на Естония прие изменения в закона за църквите — опозицията настоява за противоречие на закона с Конституцията.
На 18 юни 2025 година парламентът на Естония (Рийгикогу) на трето четене прие изменения в закона за църквите и приходите. Законопроектът, който по-рано предизвика широк обществен резонанс, беше приет след доработка с оглед на забележките на президента.
Опозиционните партии EKRE и Центристката партия гласуваха против, настоявайки, че въпреки измененията, законът все още нарушава Конституцията.
Законопроектът беше подкрепен от 68 депутати, 17 гласуваха против. Сред гласувалите против са представители на EKRE, Центристката партия, депутатът от Isamaa Прийт Сибул, както и независимите Калле Грюнталь и Яак Валге. Пет депутати не участваха в гласуването.
Една от ключовите поправки е удължаването на срока за внасяне на изменения в уставите на религиозните организации: вместо два месеца, сега се предоставя половин година.
Това беше направено, както подчерта председателят на правната комисия на Рийгикогу Мадис Тимпсон (Партия на реформите), за да се избегне натиск по време на летния период и да се приведе законът в съответствие с практиката от 1993 година:
«Ако не бяхме променили това, щеше да става въпрос за летните месеци. Ние сметнахме, че това е твърде малко... Ние последвахме примера от 1993 година, когато срокът беше шест месеца».
Парламентът премахна формулировката за забрана на ръководство от «лице, намиращо се в чужда държава и имащо съществено влияние», която президентът по-рано нарече твърде размита.
Вместо нея е добавено положение, че религиозните обединения не могат да бъдат икономически свързани с чуждестранни центрове, ако те «...представляват заплаха за Естония, по-специално — подстрекават, подкрепят или финансират дейности, насочени към насилствено изменение на независимостта, териториалната цялост или конституционния ред на Естония».
Също така са уточнени изискванията към уставите на религиозните обединения: определено е кой може да бъде свещенослужител и член на управителния съвет, и е описан механизъм за излизане на приходите и манастирите от структурата на църквата, ако тя не отговаря на новите изисквания. За това уставът може да бъде приет без одобрението на висшия църковен орган, ако получаването на такова одобрение е невъзможно.
Представители на EKRE и центристите заявиха, че измененията са само козметични и законът все още противоречи на Конституцията.
«Тези изменения… имат само повърхностен, козметичен характер. И в действителност противоречията с Конституцията не бяха отстранени», — заяви Варро Вооглайд (EKRE).
«Конституцията — това не е празна фраза, която може да се уважава само когато е удобно… Принципът на върховенството на закона означава, че никакви политически амбиции не подлежат на натиск, ако те противоречат на Конституцията», - добави той, и каза, че в случай на подписване на закона от президента, опозицията ще се обърне към канцлера на правото Юлле Мадизе с молба да инициира конституционен надзор в Държавния съд.
По-рано СПЖ писа, че Президентът на Естония отказа да подпише закона за забрана на Естонската Църква.
